В нашия свят, човечеството постепенно преминава от животинското ниво (обичайното за човечеството), към нивото „човек” (духовното, Адам = подобен на Твореца) в общата система от души. В хората, освен желанието за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания се пробужда желание към духовното, стремеж да се постигне смисъла на живота и неговия източник.

Това желание се пробужда поетапно, стъпаловидно, защото общата душа се състои от различни части: Рош (глава), Тох (тяло), Соф (крайници), три линии, ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ, 10 сфирот, ГЕ, АХАП и т.н.

Разбира се, не всички части са равни. Между тях има разлика в нивата на авиюта (дебелина, грубост на желанието за наслада) – шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4). Има разлика и в това, как се работи с желанието за наслада – без екран, с екран, преди разбиването и след разбиването.

След разбиването, желанията са паднали от нивото на отдаване до нивото на получаване, размесили са се помежду си и постепенно се пробуждат за поправяне – от леките желания до тежките в своите желания.

Има такива, които са започнали да се пробуждат още във времената на Вавилон – с относително малко желание за наслада.

Тогава, за първи път настъпило масово пробуждане и тези, които усетили в себе си желанието да постигнат духовното се наричат „Исра – Ел” (Стремящи се към Твореца). Авраам ги събрал и организирал в първата група. Той им преподавал своето свойство „хесед”, милосърдие.

Но техните желания били слаби и нямало нужда от средството за поправяне, от „Тора” – методиката за привличане на висшата поправяща светлина.

За да привлекат светлината, която връща към източника, бил достатъчен собственият им стремеж – не била необходима помощта на цялостна система за връзка помежду им, наречена „Тора”.

Разбира се, всички поправяния се осъществяват само с помощта на светлината. Но слабият авиют, който имали „праотците” в периода между Древния Вавилон и Египет, бил достатъчен, за да им позволи да разкрият духовното и да се поправят по естествен начин.

Но след „Египет”,  душите вече притежавали по-голям егоизъм, желание за наслада – разделяла ги ненавистта, огромна като планината Синай.

От една страна, те се ненавиждали, а от друга – вече били постигнали осъзнаването  на злото, ненавиждали своето изгнание от духовното и силно желаели да се освободят от него.

Всичко е в големината на желанието, в разкриването на егоизма. В противовес на егото, разкриващо се при изхода от Египет, душите трябва да се съединят помежду си със силата, наречена „600 хиляди души”.

И само, когато те желаят да се съединят по този начин, приемайки условието на поръчителство, само тогава ще се разкрие светлината, която ги връща към източника, към Твореца. Това се нарича „получаване на Тора”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →