Очакваше ли ти спасение?…

Зоар, глава “Ваехи”, п.462: Щастливи са праведниците, които са удостоени от тази висша светлина на светлото огледало, светещо във всички страни, надясно и наляво.

Всеки от тези праведници получава полагащия му се дял, и всеки получава според делата си, извършени в този свят. А някои са срамуват от тази светлина, която е получил другарят им, тъй като тя свети по-силно.

Ние искаме да познаваме всички тези подробности, да разберем къде се намират те, къде е клона и къде корена на всяко название, какво е духовното му свойство, търсим в себе си тази градация на свойства, за които говори Зоар.

Разбира се, всичките те се намират само в нас, в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на нашите желания, ние чувстваме единствено реалността, намираща се вътре в нашите души.

Всъщност ние и сега пребиваваме вътре в нашите души, вътре в това кли – желание, и всички явления възникват вътре в него.

Но при всички случаи, заедно с вътрешното търсене, ние сме длъжни постоянно да се надяваме, че обкръжаващата светлина ще ни подейства и ще ни отвори очите.

Не с разума си желаем да разкрием висшия свят, откривайки всички градации на неговите свойства, ориентирайки се в нашата душа – ние желаем да ни свети светлината на поправянето. Това се нарича „Да очакваш спасение”.

Казват, че след смъртта, „на небесата” питат душата само два въпроса: „Занимаваше ли се с Тора (извикваше ли върху себе си поправящата светлина)? Очакваше ли спасение (когато тя те поправи)?’’ – в това намерение ние сме длъжни постоянно да пребиваваме.

От урока по книгата Зоар, 28.09.2010

[22115]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: