Когато човек започне да развива своята точка в сърцето до цял духовен съсъд, той започва да усеща в него скритата част на реалността.

И тогава той се отъждествява именно с тази нова, разкриваща му се част на мирозданието. Чувства се живеещ в нея, и получаващ от нея повече впечатления, отколкото от материалния свят.

Тогава той възприема усещания в своето духовно тяло, в душата, много по-силни от материалните чувства (зрение, слух, вкус, мирис, допир).

И даже ако тялото умре, той не чувства загуба, защото вече се намира в усещането за много по-силна реалност – вечна и съвършена.

До това трябва да достигнем ние. И затова Тора се нарича „освобождаваща от ангела на смъртта”. И в зависимост, доколко ние сме се издигнали над нашите “могили”, над нашите егоистически желания, дотолкова се освобождаваме от самото понятие материална смърт.

От урока на темата „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[#22357]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →