Новата точка в творението «човек»

В началото, светът на Безкрайността е бил изпълнен с наслаждение.

Но след това, в това безкрайно наслаждение се разкрива усещанието на Даващия – безкрайният срам, и тези две противоположности се анулират взаимно! Така че, какво да се направи?

И срамът се оказва по-силен от наслаждението и по тази причина се извършва съкращаване (цимцум). Тук действа простия закон на природата: «Наслаждение минус страдание е равно…?»

От разултата зависи реакцията, действието. Ако наслаждението бе натежало макар и с един грам – творението би си останало с наслаждението и щеше да се смята за напълнено.

А ако искам да поправя този срам, ще ми се наложи да работя с желанието и наслаждението, защото освен тези две сили нямам нищо друго!

Работя над срама, за да мога да се издигна над него, но за тази цел, на мен ми се налага да получавам наслаждения…

Т.е. моето животинско ниво работи и носи мен, човека, издигайки ме нагоре, по стълбата. Длъжен съм да получа светлина, напълване!

Светлината напълва желанието – и това е стъпалото на животното. И само намерението над него, анти егоистичният екран е стъпалото на човека.

Т.е. аз използвам своето животно, своята природа на всички стъпала: неживо, растително, животинско. Затова, винаги работим без да се откъсваме от природата – с желанието да се насладим и с формите, които се обличат в него.

С какво мога да изразя отношението си към Твореца, желанието си да се уподобя на Него (едаме), да стана човек (адам)? Само чрез това, че ще получа Неговата светлина!

От урока по статията «Предговор към «Паним Меирот»», 29.08.2010

[22939]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: