Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →