Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.

Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).

Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.

В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.

Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова “небитието предшества битието”.

Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.

Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.

Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора  или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.

За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да  отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да  се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.

Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на  тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.

Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.

Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.

Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →