Въпрос: Целта на творението е да почувства Твореца по същия начин, по който чувства човека до себе си. Но нима е възможно да се почувства Твореца по този начин?

Отговор: Ние изграждаме в себе си такива духовни органи на възприятие, съсъди, за да можем да почувстваме Твореца така ясно, както чувстваме другаря си.

Умението да различавам разликата, делтата между себе си и някой друг – именно това свойство формира в мен способността да усещам нещо извън себе си, т.е. Твореца.

Поставен съм в състояние, в което мога да уча какво съм аз и какво е нещото извън мен. И всички тези хора са ми дадени не, за да ги използвам егоистично и да се устройвам по-добре в този свят, а да ги използвам целенасочено – мога да им отдавам и да се уча какво е това отдаване.

Започвам да разбирам, че те носят в себе си своя собствена реалност, която е отделна от мен и са необходими не само, за да ме обслужват. Постигам всички тези тънкости на възприятието: какво означава „аз” и „другия”. А благодарение на това, придобивам способността да усещам Твореца.

По този начин, аз оправдавам творението – то е създадено такова, за да може от най-ниската и нищожна точка (от този свят), но от друга страна, абсолютно независима и отделена от духовното пространство, където аз получавам независимост, от нея мога да започна да постигам реалността.

Аз правя върху нея съкращаване – отсичам „аз”- а от себе си и от другите, и в резултат от това ставам независим – в „средната третина на Тиферет”, когато всичко се намира извън мен: добро, зло, Творецът, творенията, а аз се издигам над себе си и ставам свободно висяща точка.

Защото съм успял да балансирам всички действащи върху мен сили така, че те са останали в пълно равновесие, а моето „аз” се е намирало по средата, носещо се във въздуха!

Над и под мен действат такива уравновесяващи се взаимно сили, че аз оставам по средата, абсолютно независим и свободен. И всичко това съм постигнал сам!

Тогава, от тази свободна средна точка, т.нар. средна линия, „средната третина на Тиферет”, без да се отклонявам нито в едната, нито в другата посока, мога да реша, какво искам самият аз.

И ето тук, аз решавам, че искам духовното, Твореца, който не се намира в цялата тази система! Той е източникът на всичко и аз искам Него.

Когато самият аз организирам цялата тази система, всички нейни части в своето правилно обкръжение, това ми позволява от него (обкръжението) да постигна Твореца. Тази, изградена от мен система, състояща се от две сили и аз като трета, се превръща в мой съсъд/ инструмент на възприятието.

В нея съществува пълно равновесие между всички съставящи я сили, които се превръщат в единственото средство, чрез което аз и Той да се съединим в едно, да направим връзка, контакт и да се слеем.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →