Човекът се нуждае от външен фактор, за да може да се погледне отстрани.

Ако е включен в група, тогава тя играе ролята на този фактор в положителен смисъл, увличайки го напред и поддържайки го.

Ако той е свързан слабо с групата, ще са му нужни много вътрешни несгоди, които да го подтикнат към излизане навън. Защото страдайки, егоизмът иска да избяга от самия себе си.

Така или иначе, анализът трябва да се направи отвън. И най-надеждният път е да организирам обкръжение, което винаги да ме праща навътре, да ми помага и да ме издига, за да мога колкото се може по-бързо и по-леко да се върна към правилния анализ.

Не бива да се задълбочаваме в усещанията и мислите на нашия егоизъм – трябва да го гледаме винаги отгоре, от позицията на светлината.

Егоизмът работи много просто. Подобно на детските играчки с батерии, той се движи сред препятствия и натъквайки се на тях – сменя посоката.

Аз през цялото време търся къде има по-малко негативи и повече позитиви. Моите действия изцяло подлежат на двоичната система – има само нула и единица.

Ако в главата ми дойде по-висока мисъл за причината и целта, значи са ме събудили свише, от следващото ниво, което вече не се отнася към желанието за наслаждение. По този начин, на моя език ми обясняват, че има и по-добри неща, с друго качество, от по-висока проба.

Но при всички положения, с мен говорят на разбираем език:

– Там ще ти бъде по-добре.

– Там ще ми бъде по-добре? – Искам!

По същият начин се държим с малките деца, спускайки се до тяхното ниво на разбиране. Няма друг път, докато не придобием по-високия разум на новото стъпало, логиката на нашите духовни родители. И тук ми помага групата.

Случва се, детето категорично да не иска да ходи някъде. Но изведнъж, то вижда другите деца, радостно вървящи в тази посока. Тогава и то побягва след тях – след като те вървят натам, значи е хубаво.

Този подход е заложен в нас от природата, от разбиването на келим, от принадлежността ни един към друг. Не слушаме мама, т.е. следващото стъпало, но слушаме другарите си по група.

Но това не е просто група, защото в нея е скрита Висшата сила, разумът и чувството на родителското стъпало. Аз не просто се присъединявам към детската олелия на двора. Аз анулирам себе си пред групата и тогава, в това самоотричане намирам Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →