Всеки човек иска да живее в свят, изграден върху любов, но всъщност никой не вярва, че това е възможно.

Любовта е останала само в детските приказки, защото всеки разбира, колко добро и по-безопасно е това за детето, отколкото враждата.

А възможно ли е светът да бъде направен такъв?! Ние живеем във враждебен свят, където всички се борят помежду си – кой кого ще изяде и животът става все по-лош.

„Човекът е микрокосмос” и със същата злоба и жестокост, с които се отнася към света, той започва да се отнася към самия себе си, реализирайки егоистичните си желания и ненавиждайки се! Това раздвоение на личността нараства.

А представете си, ако можехме да преместим поглед и всички наши отношения на пътя на грижата и любовта. Ако за един миг успеем да издигнем целия свят и да го поправим така, че никой да не краде, да не вреди на другия?

Тогава щяхме да видим един обратен свят и никой повече не би се страхувал, че животът му ще бъде разрушен. Не би се страхувал, че ще разрушим това земно кълбо и че ще се погребем под отпадъците на собственото си производство.

Защото любовта би ни задължила да действаме оптимално и правилно. Нямаше да са ни необходими милиарди работни места само, за да ангажираме населението с производство на ненужни неща.

Нека не работят – всеки, тъй или иначе ще получи необходимото. Защото те няма да имат нужда от нищо излишно, живеейки в такъв добър и доброжелателен свят. И ние няма да замърсяваме земята с ненужни производства, които съставляват 90% от всички съществуващи.

Ако погледнем природата – там нищо не се губи. Вижте как е устроен живота на животинския свят – от началото на творението, та до неговия край, във всички форми, включени в кръговрата на природата – всичко се използва на 100%.

Всички цикли са абсолютно затворени – освен това, което прави човекът, който не връща нищо от производството си в природата в естествен вид, а само като отрова –той я отравя.

Но ако се отнасяхме един към друг с любов, бихме направили света напълно чист! Любовта би ни задължила да не искаме за себе си нищо излишно и всичко би се нормализирало. А не както е днес, когато всички океани са пълни с боклук и радиоактивни отпадъци.

В нашия свят не ни достига само внимание един към друг и взаимно участие в интегралната система, до което ние, искаме или не, ще стигнем от безизходица.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 24.10.2010

[24733]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →