Въпрос: В рамките на подготовката на конгреса, групите от северен Тел Авив и Холон проведоха забележителна среща.

Аз изпитах необикновено усещане за единство с хората, макар никога преди да не бях виждал някои от тях.

Но след това, разговаряйки с един от участниците в срещата открих, че вече не чувствам сплотяването. Излиза, че за цялата група е по-лесно да се обедини?

Отговор: Разбира се. Когато си сам, ти потъваш в своите лични свойства, вместо да се издигнеш над тях, защото ние трябва да се обединим над характерите, над нашата природа – във взаимна връзка на даващите, а не на получаващите.

Всеки излита нагоре със своята искра  и именно тези искри се обединяват помежду си. Сред тях ние разкриваме светлината, Твореца.

Когато всички са се издигнали над своя егоизъм, желаейки да се обединят в общ стремеж, ти си почувствал това. А после, разговаряйки с човека, а не от своята искра с неговата искра, ти, разбира се, си се върнал към обичайните отношения.

Въпрос: Значи силата на конгреса е в това, че участниците много по-лесно се обединяват?

Отговор: Да. Силата на конгреса е в това, че ние можем да обединим всички искри, всички наши духовни пориви, обърнати към вътрешната сила на природата, към единството между нас, към подема над материалното животно, над егоистичното желание. Тази сила на обкръжението въздейства на всички.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.10.2010

[22990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →