За да може човек да почувства, че „шестстотин хиляди предано обичащи го се намират наблизо, готови да направят всичко за него”, той е длъжен по същия начин теоретично да е готов да ги подсигури.

Едното не може да съществува без другото. Ние използваме в поръчителството силата на Твореца, силата на светлината. Тази сила се проявява в зависимост от връзката ни във взаимно отдаване.

Ако аз не съм готов да дам на теб, а ти не си готов да дадеш на мен – между нас има разкъсване. Ако ние двамата сме готови за това, тогава между нас се образува връзка и ние сме способни да дадем един на друг, защото има трети участник – светлината, Твореца.

Именно Той установява връзката между нас, независимо от нашата противоположност и дава на всеки това, което не му достига. Нас ни осигурява светлината и затова ние можем да се свържем и взаимно да се допълним един друг. Със Светлина!

Но ако аз чакам при мен да дойдат „шестстотин хиляди предано обичащи”, то никога няма да ги видя.

Написано е, че питат всички едновременно, защото поръчителството произлиза от връзката на всички – и с Твореца. Той е гарант на нашата връзка.

От урока по статята “Поръчителство”, 15.10.2010

[24049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →