Въпрос: Какво се случва, ако по време на Конгреса  аз съм дежурен в охраната по време на урока? Всички седят и слушат, а аз навън проверявам пропуските. Даже и да чувам радиосигнала в наушниците, вече не е същото…

Отговор: Това, всъщност, е твоята „печалба”. Защото ти обслужваш другите: всичко което те „прихващат” на урока, го организираш и усигуряваш ти. С други думи, те сега се напълват посредством теб.

Въпрос: Но по какъв начин, та до мен не долита нищо от техните впечатления?

Отговор: Напротив, всичките им впечатления идват отгоре чрез теб. Ти, все едно, получаваш възнаграждение от всеки един от тях. Нима е лошо?

Въпрос: Ами ако работя в охраната и изпитвам удоволствие от това, защото помогам да се разпространява науката кабала? Може ли да се получи такова напълнение?

Отговор: Получавай своето напълнение. А  като цяло – по-малко теоретични сметки. Действието си е действие.

Въпрос: Да допуснем, дошъл съм на Конгреса и не искам да работя в кухнята. А са ми поставили задача да почистя лук – някакви сто килограма (!), половин ден работа. Правя това без каквото и да било желание, неприятно ми е, не си намирам място, проклинам приятелите си, проклинам  целия този Конгрес и всяка секунда искам да избягам…

Отговор: Обърни внимание каква голяма работа  вършиш. Какви мисли за важността на групата и целта ежесекундно преминават през главата ти  докато работиш с този лук, колко пресмятания трябва да извършиш, за да прекараш тези часове в кухнята!

Толкова неща ще премислиш, ще изясниш своето отношение към приятелите и към Твореца, ще се бориш със себе си, ще се суетиш – и накрая ще видиш, че просто нямаш друго място. Къде другаде би преминал през всичките тези изяснявания?

В такива ситуации прецизността на анализа е много висока. Едва пристъпил към някаква работа – от най-приятната до най-неприятната – веднага те налягат мисли и съмнения. Това е прекрасна възможност.

Ако всички можеха да работят в кухнята и успоредно да слушат лекцията, аз бих си седял в стаята и бих предавал по радиото без телекамера. Нека, даже, в кухнята да няма нужда от никой – не е важно, да са налице пречки и преодоляване. Това е най-доброто условие за израстване!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.09.2010

[23710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →