Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →