От статията на Баал а-Сулам “600 000 души”: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма “много създания” – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли “чужди” за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че “всеки съди според  собствената си неизправност”, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още “не е сътворен” и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията “600 хиляди души”, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →