Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?

Отговор: Но аз нямам с какво да напълвам тези желания! Откъде да взема 7 милиарда ”възглавници” за цялото човечество?

Ако всеки се безпокои само за отдаване, то той няма да има нищо излишно, а само най-необходимото, за да си обезпечи нормален живот. И какво тогава ще даде той на другите?

Има закон, че не трябва да се отдава необходимото, без което аз самият не мога да съществувам. Това се отнася до съществуването на животинското тяло, което не трябва да се пренебрегва.

И се получава така, че аз не мога да дам нищо на другите. Това не се и изисква от мен! Ако правилно организирам себе си относно процеса на поправяне, то аз няма да имам никакъв излишен грам, нито грош – аз ще живея само заради отдаване и няма да взимам за себе си излишното.

Но ние забравяме, че не е необходимо да правим нищо сами – всичко организира светлината. Ние трябва да създадем само връзката, за да действа светлината чрез нас.

Ако аз мисля за това, че у другия има – то той ще има. Това аз съм направил за него и с това съм станал подобен на Твореца, наистина съм пробудил действието отдаване.

Аз не мога да направя повече – само да пробудя светлината за действие. Това означава, че издигам МАН, молба. И моят МАН (молба) от Малхут работи така сякаш е МАД (отговор) от Бина. Аз издигам в Бина всяко свое желание с такава мощност, както ЗАТ де Бина.

Всичко се разрешава в мислите. От мен идва желанието да напълня ближния, а го напълва Творецът. Аз съм само свързващото звено между другите хора и Твореца. Такъв е създаден светът в моето въображение, за да поправя себе си.

Аз усещам, че на самия мен нищо не ми е нужно освен отдаване за ближния. Аз чувствам неговото желание над моето, а още по-горе е желанието на Твореца, възможността да Го напълня и да Му доставя удоволствие.

Ако така организирам желанията, това означава, че аз изпълнявам своите действия. Творецът ще изпълни тези действия и ние ще постигнем единството. Аз Го помолих да ни свърже в сливане и това се случи. На мен ми е необходимо само да помоля!

Творецът прави специално така, че на ближния нещо да не му достигне, за да поискам аз да Го помоля да изпълни това, да поискам да се свържа с Него и да стана подобен на Него.

Той е създал цялото зло в света и иска да изляза като защитник на всеки и да се грижа за всички. Той напълва света с безкрайната светлина, а после изчезва и ми дава възможност да върна светлината в този свят.

Но аз трябва да разбера, че това, как си представям света в моята ”матрица”, илюзиите са именно за моето поправяне.

А ако аз се опитам нещо да отдам, тоест да поправя не себе си, а света, то само ще проваля още повече света, за да осъзная впоследствие грешката си и да започна все пак да се поправям самият аз.

Ние явно виждаме, че всяка ”хуманитарна помощ” нанася толкова вреда, пораждайки тероризъм, варварство, мързел.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[22555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →