Творецът не се постига без група. От друга страна група без Творец – вече не е група, а „събрание на смешници”.

Затова аз, групата и Твореца – сме едно цяло. Относно това е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Тора, това е силата, която ни споява в група, ако ние желаем да се обединим въпреки отблъскващата ни сила. Затова даряването на Тора и поръчителството са свързани едно с друго.

Защото поръчителството само по себе си е невъзможно. Ние не го осъществяваме, но изискваме то да се осъществи. Това се нарича „чудото на изхода от Египет”. Ние само участваме в него, но самите промени се извършват не по наши сили – а само заради нашето желание.

Работата ни е – да пожелаем колкото можем по-силно. И тогава отговорът ще дойде. В същото време, ние вече правим „златният телец”, както става по времето на получаването на Тора, но и да викаме не забравяме!

Ние сме длъжни да се подготвим и да предадем максималното искане, на което сме способни. Да поискаме и да не мислим, какво ще стане след това.

Необходимо е обща колективна нужда. Тогава ние ще получим сили за обединението. И дори в следващият миг нашият егоизъм да се появи отново – така е програмирана системата. И това не е наш проблем.

Нашият общ проблем – е да изискваме поправяне на този егоизъм, който сега ни е даден. Само него и нищо повече. Човек се оценява съгласно текущите обстоятелства.

Трябва само много добре да осъзнаем необходимостта, готовността за атака.

От беседата за поръчителството, 15.10.2010

[24023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →