Етапът на подготовката за разкриването на висшия свят означава достигане на свойството отдаване, защото светлината се намира около нас, а нейното получаване зависи само от подобието на нашето желание с нея.

Подготовката е многостранен процес, изискващ правилен подход. Първо, трябва да се разбере, че е възможно да се подготвяш само в група. Наистина, цялото поправяне се свежда до обединяването на душите в една обща душа.

В статията ”Свобода на волята”е казано, че любовта към ближния – това е общ принцип, съвкупност от всички поправяния. А пълната му реализация може да стане само съвместно.

Второ, ние предполагаме, че можем да поправим себе си сами. Идва пречка и ми се струва, че трябва да й противостоя със собствени сили.

В действителност, нашата работа се заключава не в това да се побеждава злото, а в това да се сливаме с Твореца. Само чрез това злото ще бъде победено.

Аз не бягам от злото, както от могъщия Фараон, а използвам този Фараон като средство за сливане с Твореца.

Казано е, че именно Фараонът е приближил синовете на Израел към Твореца. Фараонът за мен е като заслуга – аз съм заслужил, като помощ, неговата сила, благодарение на която и над която мога да се слея с Твореца. Без нея това би било невъзможно.

Аз действам в система, в поле от сили. Те не са добри и не са лоши – въпросът е в това, как ще ги приложа, намирайки се между тях. Всичко зависи от моето умение да ги използвам за придвижване.

По такъв начин, аз никога не се сражавам сам. Отначало нямам никакво ”оръжие” освен силата за анализ. Прилагайки правилно своите сили само за анализ, аз разкривам ситуацията правилно и използвайки силата на Твореца, мога да спечеля победа.

Всички ситуации произлизат от Твореца, за да ни ”обучават” като в обучаваща игра. Играейки в нея, съм длъжен само да изнамирам средства, оптимално отвеждащи ме към поредната крачка към сливането и единството, към любовта към ближния.

В такъв случай, аз виждам, че всички сили са призвани да ми служат в това. Няма грешки и злосторност – само заслуги, само благо. Аз оправдавам всичко и чувствам, че всичко е в моя помощ.

Необходимо е постоянно да имам такова отношение и тогава пътят се открива пред мен като пътечка от червен килим.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22813]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →