Въпрос: Какво е безкористно отдаване към другите? Какво трябва да отдавам на своя другар извън егоистичното наслаждение?

Отговор: Не е необходимо да му даваш нищо материално. В своите желания ти му даваш подкрепа, така че той да не забрави за напредването към Твореца. Именно това е твоето отдаване. Какво могат да си дадат душите, когато са разделени? Те могат само да се пробудят една друга и да си дадат сила. Не е нужно да пълниш джоба на приятеля си или неговия хладилник. Нужна е само правилна взаимна връзка, а висшата светлина ще напълни всички потребности.

Обезпечи другаря си с енергия, участие и радост от целта, защото това е дългът ти. Без това задължение и без този дух – няма група. Творецът е направил така, за да съществуваме на едно място, т.е. едно духовно пространство, едно общо желание за всички приятели по целия свят. Но това все още не означава, че сме една група.

Групата започва с обещанието да се вдъхновяваме един друг. Нещо повече, ние не говорим за външните действия, а за вътрешното желание, в което сме свързани помежду си. Всеки един предава на другите общия импулс и увереността в пътя – това се нарича взаимно поръчителство.

Ако изгубиш способността да вдъхновяваш другите, тотава пробиваш дупка в нашата лодка. „Ако съм уморен, мога ли да си почина?” – ако го направиш, то ти си неспособен да получиш вдъхновение от другите и пробиваш дупка под себе си, в общата лодка, а заради теб – всички останали ще потънат.

Ти или участваш във взаимното поръчителство, или не. Това е начинът, по който трябва дадем сили на нашите групи. Всеки от нас трябва да види, че сме зависими един от друг все повече и повече. Това е практическа работа: ден след ден човек проверява своето желание за връзка с групата. Имено тази точка на взаимосвързаност трябва да стане основа на всички наши надежди.

Лодката ще стигне до предназначеното място, а през това време, нашата работа е да я опазим от дупки и да видим в нея, че увереността за постигането на целта и съзнанието за нейната важност се предава на всеки един. В действителност, няма нищо по-важно от обединението и разкриването на всемирната сила на отдаване – Твореца, на светлината между нас.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →