От желанието, сътворено като нещо от нищото, Твореца е създал света на Безкрайността.

Там желанието е слято със светлината в окончателната форма, която Той е пожелал и установил. Това съвършенство се държи под Неговото влияние.

След това Твореца е разделил тази структура на части: желанието и светлината и ни ги е дал за да ги ползваме.

Сега трябва да използваме желанието и светлината, така, че да достигнем целта, т.е., да се уподобим на Твореца. Всичко е в нашите ръце: след като сме разбрали, какво се изисква от нас, ние можем да го направим.

Заповядай, вземи и построй. Имаш всички необходими условия, за да сформираш постепенно същото това състояние на света на Безкрайността.

Но отнема много време да се разбере тази работа, да се почувства. Какво е това светлина? Какво е това желание: мисъл или действие? Какво се нарича действие?

Човек е объркан и невеж, дори повече, отколкото едно малко дете в началото на жизнения му път. Необходими са години, за да се разберат само основите: същността на материала от което е създадено творението, същността на силата, която е необходима за промените.

Организирали са ни текущото ни състояние за нашия най-интензивен и ефективен напредък. Това не са изкуствени условия, а естествено заключение на всички степени на развитие – света, от който можем да започнем да строим себе си, да формираме нещо ново с помощта на желанието и светлината.

Намирайки се на животинско ниво, аз имам възможността да изградя създание, отнасящо се към следващата, човешката степен и обладаващо духовна, а не материална форма. Аз използвам две сили: желанието и светлината, съчетавайки ги по такъв начин, така че от тях да се роди трето нещо.

Именно в мен, такъв какъвто съм, е заложена способността да го осъществя. По какъв начин? Посредством организиране на обкръжение. „Обкръжение“ се нарича представата за тази утопия, която искам да реализирам.

Трябва да си представя съответната картина и силно да поискам, тя да се реализира в действителност. Уточнявайки детайлите й, увеличавайки точността, проявявайки връзките и противоречията в нея, в един момент „изпълнявам нормата“ – и тогава тя се реализира в действителността.

В това е същността на моята „игра“: аз полагам усилия, и още и още, докато това не произтече. И така всеки път, издигайки се все по-високо, прониквайки все по-дълбоко, разбирайки и чувствайки все повече.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →