Въпрос: С помощта на книгата “Зоар”, ние желаем колкото се може по-силно да усетим нашата взаимна зависимост при поостигането на духовното.

Как можем с всеки изминал ден, до конгреса, да увеличаваме своята вътрешна потребност? Какво още можем да направим?

Отговор: Ние не можем през всичките 24 часа на денонощието да бъдем в постоянно, напрегнато изискване. Това е естествено. И така е заложено в природата, тъй като всички поправяния стават за сметка на влизането и излизането на светлината, както е казано: „От Сион (изхода) ще излезе Тора”.

Затова, от една страна въпросът е правилен: „Как можем всяка минута да чувстваме, че се издигаме?”.

Неслучайно е написано, че „ангелите на Твореца се издигат и спускат”. И в подемите, и в паденията е необходимо да се разбере, че това е начинът да напредваме. Затова процесът е правилен.

И ако човек не вижда, наблюдавайки себе си, че през по-голямата част от деня е слят с целта, с обединението с групата, и се стреми с цялото си сърце  да се съедини с другарите, да излезе от „себе си”, от своето его, да придобие любов към творенията и любов към Твореца – то така трябва да бъде.

Тъй като пробивите напред, подемите, съприкосновенията с Висшето, след това трябва да работят в нисшето и да променят в него множество системи. Затова  се получава така.

Само, ако  започнем да участваме в действията на Висшето вътре в нас – това значи, че  вече не се намираме на стадия зародиш (ибур) и дори на стадия кърмене (еника), а пребиваваме в голямото състояние (гадлут), където отъждествяваме себе си с Висшия и действаме заедно с Него като партньори.

Тогава можем да кажем, че и в паденията, и в подемите, във всяко състояние, те вече не са скрити от мен, и аз работя над тях по съответния начин  съвместно с Него, разделяйки тази работа помежду ни.

А сега, докато светлината работи над мен, аз не знам защо съм престанал да я усещам, да осъзнавам случващото се с мен. Внезапно, за няколко часа изпадам в безсъзнателно състояние, а после идвам отново в съзнание. Всички тези състояния трябва да приемаме като правилни.

Когато можем наистина да участваме в тази работа, ние ще стигнем до нея. Но страданието, желанието да се намираме завинаги в това състояние ни помага да напреднем.

От урока по книгата “Зоар”, 18.10.2010

[24138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →