Когато човек се пробужда, го отвеждат в група, където той започва да разбира, че неговият избор е в обединението с другите, че Творецът е „сложил ръка на добрата съдба”.

С други думи, човек трябва да се обедини с правилното обкръжение, получавайки от него духовните ценности, за да работи така, както е правилно от гледна точка на другарите. Това е и „добрата съдба”.

Трябва да разберем, че ако действам съгласно собственият си разум и чувства, това ми вреди, доколко не ме ориентира към духовната цел.

Ако аз действам съгласно ценностите на обкръжението, ако постоянно проверявам себе си във връзката с другарите, то намирам добрата съдба, която  ми е предложил Творецa.

Моят избор, моят анализ на всяка крачка се състои в това, до каква степен аз прекланям глава и приемам върху себе си мнението на групата.

Приемайки това решение веднъж, аз завинаги приемам другарите в качество на свои проводници и чувствам, че вървя  по техните следи.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →