Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →