Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията “600 хиляди души”, 25.10.2010

[24862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →