Аз се намирам между силата на светлината и силата на тъмнината. С други думи между силата на желанието за отдаване и силата на желанието за получаване. Те са ми дадени, за да мога от тях да извлека правилното обяснение.

Правилното обяснение на тези сили се нарича „душа” или „Адам”. Събирам ги, преди всичко от доминиращата сила в дясната линия, силата на светлината.

С тази сила се обръщам към разбитото егоистично желание, противоположно на духовната реалност и му придавам формата на светлината.

Следователно желанието винаги трябва да бъде съкратено, неутрализирано: аз не го използвам заради получаване. То не е мое, то – не съм аз, а нещо чуждо за мен.

Аз се извисявам над него със силата на светлината. А след това според моето разбиране за отдаване, придавам на желанието тази форма.

Само обкръжението може да ми помогне в това. То през цялото време ме запазва от хитростите и уловките на желанията, с  които работя. С всички допустими средства обкръжението ще ме удържа над тях.

Да бъда над своите желания  означава да бъда в желанието на обкръжението и да съм подложен на неговото въздействие.

Да отъждествявам себе си с другарите ми, да се стремя към единство и любов, аз поправям изкривеното в своето възприятие, приближавам  към себе си това, което, като че ли се намира извън мен и започвам да усещам вътре в себе си цялата реалност.

Всеки детайл, всяко правило е тук, за да се приближим към правилното възприятие на реалността.

Свързвайки в едно вътрешното и външното, аз анулирам своето его, внасям ближния в себе си. И тогава възниква общото поправено желание, в което усещам Твореца.

Докато съм разединен с ближния, Творецът е скрит, защото Той се намира в нашето обединение. Окончателното поправяне ще ми покаже: аз –това е цялата реалност и Творецът е в нея.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22621]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →