В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята | Add Comment →