Въпрос: Кабалистите говорят за степените. На коя степен ставаме самостоятелни стопани на своята съдба? Когато Творецът ни предава властта?

Отговор: Подемът по духовните степени се осъществява поетапно. Така и в живота ни:  децата с всяка изминала година стават все по-самостоятелни, учат се сами да ходят, да се хранят, да се обличат, да купуват, да ходят на училище, на работа, женят се, раждат – ето тогава вече човек е самостоятелен.

Веднъж Рабаш дал такъв пример: Деца играят на двора и изведнъж едното си отива. ”Ти, къде?” – го питат. ”У дома, да хапна нещо” – казва то.

У дома отваря хладилника, не намира желаното и започва да предявява претенции към майката: ”Защо не си купила това, което помолих!?” То чувства своята ”принадлежност” към родителите си и затова изразява тази несамостоятелност и даже зависимост.

Но минават няколко години, в двора идва млад човек. ”Как са работите? – питат го приятелите. – Къде отиваш?” ”Ние, с жената, отиваме при родителите, те са ни поканили днес на вечеря.” Това вече е самостоятелност: човек не чувства себе си като стопанин, но в същото време той е независим.

По такъв начин, в независимост от Твореца, роля играят двата фактора: способността за самостоятелни действия и обособеността. От една страна, ти постоянно се отделяш, а от друга страна, ставаш подобен, близък до Него.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22351]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →