Разясняване на всичко, което се случва, ние очакваме не отвън, а вътре в нас, защото вън от нас няма нищо.

Висшата светлина е проста, и ние я разкриваме само, когато се уподобим с нея по свойства. Затова всички детайли на възприятието се усещат само в постижението на човек.

Осъзнаването на важността и недостига на това осъзнаване, нашите желания, висота и низост, изгнание и избавяне, падения и подеми, творение и Творец – всичко това се проявява само относно нас.

Нашата реалност първоначално е така устроена, че духовното за нас е неважно. Творецът и Шхина, както и мястото на Неговото разкриване, свойството отдаване, групата, в която се придвижваме – всичко, отнасящо се до висшето, за нас не е важно.

Нашите желания умишлено са създадени по такъв начин – те ни предоставят възможност за полагане на усилия по пътя към противоположното свойство, така че отдаването да придобие важност в нашите очи.

За какво ни е нужна тази работа? За да можем от противоположността, да разкрием всички свойства на Даващия. А затова, ние трябва сами да придобием и да включим в себе си тези свойства.

По този начин ние ще изменим своята външна форма от получаване на отдаване. Нашият „материал”, т.е. изначалното желание, външно ще се проявява така, сякаш иска да отдава.

Каквото и да прави то – по отношение на групата и Твореца, винаги ще се показва отдаващо. А иначе изобщо няма да работи.

Следователно, трябва да молим за това, да можем да повдигаме важността на отдаването в своите очи – което се нарича, да възродиш Шхина от прахта.

Шхина – това е кли, съсъд, в който се разкрива свойството отдаване. Шхина е единството на душите. Всеки ги съединява, въпреки отхвърлянето, и тогава, това място, придобива екран и отразена светлина – свойството отдаване, намерението за отдаване. С нарастването на това намерение, ние все повече откриваме, че в нашия съсъд цари светлината, Творецът.

По такъв начин, цялата ни работа е между двете състояния: изгнание и избавление. На иврит тези думи са сходни, само в думата „избавление” е добавена буквата алеф (א), означаваща Творец, светлина, свойството отдаване, което напълва творението и се възцарява в неговото желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.10.2010

[23439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →