Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да “не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми”.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →