Въпрос: Колко далеч трябва да се издигна над разума, ако виждам групата като неизправна? Написано е: „Не стой на събрание с глупаци!”. Какво, ако моите  приятели вредят на духовния ми напредък?

Отговор: Ти си прав, но все пак човек трябва да разбере, че това състояние му е било дадено свише. Той никога не вижда истината. Ако вместо постоянно да критикува другите, той ги приеме над разума, тогава дори и слаба духовна искра от неговите приятели ще му помага да се придвижва.

Трябва да възприемаме действителността такава, каквото е.  Аз не съм поставен в случайни условия, а в ситуация, която Творецът е създал за мен. Той е този, който определя какво да виждам и да усещам. Затова, човек може и трябва да се придвижва винаги над разума. Докато помагам да изградим групата и използвам конструктивна критика, в същото време, по отношение на духовното, аз винаги трябва да видя сегашното състояние като най-ефективното и най-доброто за моето придвижване.

Трудни стълкновения и противоречия в процеса на формиране на групата не се отнасят към духовното. Това е материална работа, но в процеса ние градим, разрушаваме, и пак градим.

В същото време, в напълно различно измерение, всеки от нас счита приятелите за велики, прекланя главата си пред тях и ги вижда като „ангели”, изпратени от Твореца.

Говорим за две измерения на възприятие и трябва да се научим да ги разделяме едно от друго. От една страна, групата е структура в този свят. От друга страна, групата е свързване на души, в което трябва да съм включен. Тези измерения на възприятие за групата изискват различно отношение.

Аз може да не съм съгласен с формите на разпространение, с приятелите, които пропускат уроци не изпълняват своите отговорности към общата структура, но когато се обединя с тях заради духовния напредък, трябва да се придвижвам над моето собствено мнение и знание, и да снижа себе си пред тях.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →