Ако възприемам целия безпорядък, който се случва в света и в живота ми в светлината на отдаването, а не на получаването, тогава всичко се нарежда и изведнъж идва на мястото си. Но ако гледам на всичко това егоистично, тогава виждам множество проблеми и неспирно страдание. Започни да се отнасяш към всички с любов и цялата картина изведнъж ще се сглоби и обедини.

Несъвършенството се намира не във външния свят, а вътре в мен. Целият свят е моя сянка (копие) и само отношението ми към него трябва да се поправи, за да видя света като съвършен. Всичко, което виждам в него като отрицателно, е знак за моите собствени недостатъци, без значение с какво е свързано: с неживата, растителната или животинската природа и особено с отношенията между приятелите.

Ако приема с вяра над знанието, че цялата група, другарите и светът са съвършени, а само аз не съм, тогава започвам да мисля единствено за моето поправяне. Липсва ми само връзката с тях, а чрез нея ще се осъществи моето поправяне – докато всички ние не станем едно цяло. Това се нарича любов към ближния.

С други думи, аз мога да започна да работя! Дадена ни е илюзията, че съществуваме в този свят, за да тръгнем по пътя, водещ към обединение. Но ние все още не сме готови да работим по този начин с целия свят и затова, за целта разполагаме с групата. Тя отразява поправеното ми състояние, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →