Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →