Да възпитаваме детето означава да го водим все по-близо до нашия свят и до света на духовното.

За кратък промеждутък от време, основно във възрастта 9-13 години, то трябва да разбира всичко.

След 12-13 годишна възраст, възпитанието престава да действа. Децата, според своята природа вече не ни слушат – те действат и постигат сами, без да получават нищо от нас.

Затова, ние трябва да им обясним и да им поднесем истината за това, което се случва в света.

Ако им поднесем лъжа, тази отрова няма да излезе от съзнанието им и ще изкриви тяхното светоусещане. В някаква степен ще откъсне децата от реалността, заменяйки я с илюзии.

Разбира се, това не означава, че във възпитанието не трябва да прибягваме до аналогии и алегории, но тяхната форма и рамки трябва да бъдат строго определени.

Едно е, ако детето разбира, че говорят с него метафорично и съвсем друго – ако мисли, че в гората действително живеят видените от него само на картинки зверове, които умеят да разговарят помежду си.

Всичко зависи от поднасянето: в първия случай детето се запознава с реалния свят, а във втория – неговото съзнание и памет се пропиват с лъжливи образи.

Освен това, трябва да помним, че в повечето случаи, приказките произлизат от древни вярвания и митологии, когато всеки обект е надарен с душа, с висша сила и има особено влияние върху човека.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22417]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок | Add Comment →