Въпрос: На какво се държи нашия съюз? Нали не го сключваме пред нотариус.

Отговор: Съюза действа просто: този, който не го изпълнява, той се отблъсква със скоростта на светлината.

Тъй като именно светлината дава сила на съюза ни, когато между нас има стремеж, съгласие, единство.

За съюза не трябва да се заявява с думи. Съюза – е определено ниво на взаимовръзки. Но ако човек достигне това ниво и не укрепва връзката, тогава го изхвърлят трайно.

Да се подпишем под «съюзен договор» – значи да извършим делото от своя страна. Нека човек още да не е съзрял, но той вече иска да ограничи егоизма си.

Да погледнем сега, в навечерието на Конгреса доколко всеки е готов да се отдаде на това и да мисли само за едно: как да стане част от общото желание, как да «загуби себе си» в него? Участва ли човек в подготовката, използва ли всички възможности?

Иначе той мами себе си и не се придвижва. А освен това, сме задължени да видим това по нов начин. Светлината ще прояви всичко, като на рентген.

Ето, и сега ще проверим всеки, на финалната права: готов ли е той да встъпи в съюз? Всеки е готов да си даде сметка и да провери себе си: може ли да направи още нещо за общия успех?

Настъпи времето да пуснем в ход най-съкровените сили на душата. Именно сега е решаващия момент: или ще премина вътре или не. Не трябва да отлагаме повече, ние и без това изоставаме.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →