Казано е: „Да отидем при Фараона”. С други думи, да отидем заедно, защото и Аз идвам с теб, за да променя природата.

И Аз искам само да Ме помолиш за помощ да промениш своята природа и да я обърнеш от желание за получаване, в желание за отдаване”. Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1985 г., статия 19.

Нашето егоистично желание е малко и все още не осъзнаваме в пълна степен своето зло и нищожност. Напротив – струва ни се, че сме си съвсем наред.

Истината може да бъде видяна само в светлината. Когато човек го пробудят свише, той започва да търси целта на живота си – нещо друго, освен „животинското” съществуване в тяло.

Тогава, с помощта на книгите и обкръжението, той постепенно разкрива в себе си промени. Извеждат го от обичайното му състояние и той тръгва напред, получавайки различни, често радикални впечатления.

И накрая разбира, че става дума за променяне на природата. Това разбиране се фиксира в него от момента, в който започва да осъзнава, че състоянието му не е такова, каквото трябва да бъде.

Много години, човекът може да слуша за това, но да не го чува в себе си. Но в определен момент започва да чувства, че причината е в самия него, в необходимостта да промени същността си. От този момент Тора, т.е. методиката за поправяне на егоизма, говори на човека за самия него.

Тогава той се съсредоточава върху себе си. Не иска да поправя другите, да се отвлича с външното. Вниманието му придобива обратен вектор – той насочва поглед навътре.

Сега може да прилага методиката на практика. Той вече има връзка с нея, докато преди е имал връзка само с премъдростите. Казано е: „Вярвай в мърдостта сред народите и не вярвай в Тора сред народите”. Към „народите” се отнася този, който все още не иска да поправи себе си.

И обратно, „июдей” (йехуди) се нарича, независимо от произхода си този, който вече разбира, че е необходимо да се постигне единство (ихуд), подобие на свойствата, отдаване.

Фокусирайки се в себе си, човекът вижда, че докато не се промени, няма на какво да разчита, защото промените идват отвътре.

Тогава, той ще си спомни, че е чел това в първоизточниците. Оттук нататък вече има връзка с методиката. Тя става за него път, защото чувства зависимостта си от средството, наречено „Тора”, от книгите, от учителя, от групата.

И тогава, човекът разбира какво означават думите: „Да отидем при Фараона”.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →