Въпрос: Ако времето, което се изисква за постигане на духовния свят сега се съкращава, то как се постига справедливост, при която всички извършват еднаква работа по отношение на своята душа?

Отговор: Именно по тази причина, не всички души се пробуждат едновременно за  духовното, а всяка в своето, в необходимото време!

Но всички ние вече сме преминали през превъплъщения в този свят и от тях имаме „минали заслуги”.  За това се говори като за „заслугите на праотците”.

Праотците са нашите собствени минали превъплъщения, през които някога сме преминали! И от тях, в нас са останали „заслуги” – склонност към духовното, която можем да продължим да развиваме.

А съвсем не е от това, че съм имал дядо, който ми е оставил духовно наследство…. Наследство може да бъде оставено само в материалния свят – в духовния не съществуват протекции.

„Заслугите на праотците” – това са моите собствени постижения, извършени в предишните кръговрати на живота, които мога да използвам сега и да продължа развитието на моята душа.

Затова, засега все още не можем да направим общи изводи за протичащия духовен процес, тъй като не разглеждаме всички кръговрати на душата като един общ кръговрат. Когато това се разкрие пред теб, ти ще видиш, че всичко е абсолютно справедливо.

А сега, трябва да видиш пред себе си работата и духовната цел, с желаното намерение и на правилното място, и по-малко да пилееш сили за философски разсъждения…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22734]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →