Радостта на зрящите и тъгата на слепците

http://www.laitman.ru/wp-content/gallery/ml_wpblog_userpics/laitman_2009-10_usa_0307_w.jpgВъпрос: Струва ми се, че разбирам всяка ваша дума. Защо това не ми доставя радост?

Отговор: Поради недостатъчното осъзнаване на важността.

«Да, аз разбирам, но какво да направя тогава?»

«Ти придобиваш повече, отколкото има целия свят».

«Е, и какво? Какво ми влиза в работата какво имат останалите? Нали аз го нямам».

«А какво искаш ти?»

«…»

Човек трябва да работи заедно с групата над извисяването на важността на целта. Ако той не я чувства и цени, то това не е от много ум, а от глупост и скриване.

Желанията му не виждат онова, което се намира пред него. Той е сляп. За него светът е тъмен и пуст.

«Отвори очите си!»

«Не искам».

Само, осъзнавайки важността на целта, прониквайки се от огъня на групата, човек може да получи сили за правилно напредване. Но ако не изпитва радост, той не може да напредне.

Ако го е обхванала печал, тогава каквото и да прави, няма да го води към целта. Тъй като вътрешно, човекът ограничава себе си и се обръща в друга посока.

Без радост е невъзможно да държим верния курс. То е като да плачем под ударите на Твореца и да се самозаблуждаваме, колко ни е хубаво.Такава лъжа свидетелства за неправилна връзка.

Ако в групата има нервност, напрежение и дори малки разпри – това вече са признаци за енергия и желание. И едновременно с това, трябва да има радост, предизвикана от величието на целта, която свети пред нас.

Няма място за отчаяние. По своята същност, отчаянието е гордост: «Не съм доволен от онова, което имам. Творецът не се съобразява с мен, а аз съм заслужил нещо повече. Мога да се задоволя с малко, но да не получа нищо –  не съм съгласен.»

Показват ми отсъствие на напълване, за да работя не за наградата, но аз на съм готов да го направя. Трябва да видя възнаграждението – само тогава ще се зарадвам и ще хукна след него.

Човекът не разбира, че му изпращат различни възможности да направи крачка напред. Като глупаво малко дете, той поставя условия и върви след принципа.

Е, каквото не направи ума – времето ще го направи. Упорството и отказът от включване в група могат да отнемат много години, докато човекът не се измъкне от отчаянието и не се придвижи напред.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23285]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: