Поискайте велосипед!

Четейки „Зоар”, всеки може да помоли за всичко, което поиска. Главното е да привикнем да молим.

Дори, ако като малкото дете искам велосипед, аз чета Зоар и се моля да имам велосипед. Да даде Бог, по същия начин да пожелаем да разкрием и духовния свят!

Въпрос: Как да използваме периода на подготовката преди конгреса, за да пожелаем да постигнем отдаване, така силно, както детето иска велосипед?

Отговор: Да участваме заедно с всички в подготовката на конгреса. Защото човек е резултат от влиянието на обществото.

Ако искаме да постигнем духовното, което по природа ние не желаем, а в нас има само искра от духовния стремеж, то да разширим тази искра можем само за сметка на външното пробуждане. Защото ние се впечатляваме от това, от което се впечатлява обществото.

Вътре в нас има искра от духовното, а отвън е обществото и нашата работа. Нашият свободен избор е само в това, доколко ще съединим нашата искра с обществото. Това се нарича избор на обкръжение.

Тогава всичко зависи от това, доколко човек желае да бъде свързан с обкръжението. Тоест включва нашия телевизионен канал или интернет, желае да бъде заедно с нас, старае се да не критикува и да вижда само хубавото, за да се впечатли колкото се може повече.

Защото от това зависи неговото бъдеще. По този начин, той пробужда себе си и става все по-чувствителен.

Разбира се, някои неща му се струват глупави, но той трябва да разбере, че вътре в тях се крие много странно, особено пробуждане, че то идва от духовните свойства, от отдаването.

Изяснявайки си добре това състояние, човекът разбира, че е длъжен да се издигне над своето знание и да придобие мнението на обществото, да се слее с него – с важността на отдаването, с висшата сила, която е странна и противоположна на нашите свойства и затова е скрита. За да я постигнем, ние трябва да придобием същите свойства, напредвайки стъпка по стъпка.

Затова, единствената свобода на избора е в обкръжението. Човек трябва все повече да проверява себе си – как възприема обществото, защо точно по този начин, защо му дават да усети това под такава форма и да благодари на Твореца, че му дава способността да критикува и да вижда отстрани, че е затънал в критика.

Така, той може да стигне до вярата над знанието, до правилното възприемане – да разбере, че няма избор и е съгласен да извършва всички тези „глупости”.

Той е длъжен да реши това с вяра над знанието, вземайки правилното решение – знаейки защо го прави, бидейки уверен, преценявайки всичко.

Ние мислим, че във вярата над знанието няма знание. Напротив, има знание и обмисляне.

От урок по книгата „Зоар”, 13.10.2010

[23493]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: