Ако съм приел групата като средство за напредване, тогава целият свой път трябва да съотнеса към нея.

Започвам да виждам проявяването на Твореца в групата – именно Той ми показва онова, което виждам в другарите си.

Нямам възможност да ги оценя обективно и затова, от сега нататък се придържам към принципа: «всеки отрича съгласно своите недостатъци».

Това не означава, че си затварям очите за всичко. Просто сега, нашите взаимоотношения лежат върху две плоскости.

От една страна, приемам другарите си над знанието – като истинска, съвършена група. Виждам ги велики, а себе си – като присъединил се към тяхната среда.

От друга страна, ги възприемам съгласно своята логика и виждам, че всички ние трябва да се променим към по-добро, за да помогнем на групата.

Двете граници на моя подход се градят на реална основа: или виждам себе си непоправен,  или всички нас.

Разбирам, че моята гледна точка зависи от вътрешното състояние и затова работя и на двете нива: ту прекланям глава пред величието на другарите, ту се движа наравно с тях, стремейки се към единство и общ подем.

При това знам, че никога не виждам истинската картина, тъй като до крайното поправяне всичко е относително и нямам постоянни критерии.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →