Обкръжението – това е моята душа

Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.

То става моя душа, мой свят на Безкрайността, когато вътре в него, вече не различавам вътрешни и външни желания (келим) – себе си и другите, световете, а усещам всичко това като едно желание (кли) и една светлина.

Да допуснем, че съм се издигнал на нивото нецах на света Брия. Какво става с всички стъпала, които съм преминал? Те съществуват в мен не във вид на стъпала, защото вече съм ги преминал, а във вид на кръг, тъй като съм поправил всички тези желания.

Когато се издигам по стъпалата на стълбата – вътре в групата, в нашето единение, тогава всичко, през което вече съм преминал се е присъединило към мен и е станало мое. А всичко, през което ми предстои да мина е все още разпиляно и разцепено на множество хаотични сили.

Затова, засега обкръжението е все още средство за мен. По този повод е написано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Като че ли Творецът нарочно ни е разбил, за да Го разкрием.

Но какво означава „да го разкрием”? Ние Го разкриваме в същите разбити съсъди (желания, келим), поправяйки ги. Когато тези желания приемат формата на отдаването, тази форма в тях се нарича „Творец”.

Затова, обкръжението не е средство, а именно онова пространство, което трябва да формирам и съответно – да живея вътре в него.

Правилната форма на тази система, връзката между душите – това е моята душа, а нейната вътрешна форма е Творецът, който съм разкрил и с когото съм се съединил в едно цяло.

От урок по книгата „Зоар”, 20.10.2010

[24311]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: