Не пропускай шанса си…

Въпрос: Ако влизайки в аптеката видя пред себе си опашка от 70 души, ще отида да свърша другите си покупки, и ще се върна след час, когато ще е дошъл моя ред.

Защо сега трябва да се занимавам с духовна работа, ако не зная кога точно ще се поправя? За какво ми е нужно това? За сега мога да се завърна към заниманията си в този свят…

Отговор: В духовния път няма насилие! Щом не искаш – заминавай! Не си заслужава да оставаш и да пречиш на останалите. Щом сериозно си решил, че не желаеш да вървиш по този път, кажи на другарите си – те ще те разберат и ще ти пожелаят успех.

Ако смяташ пет години да се занимаваш с по-доброто си устройване в този свят и после да се завърнеш към укрепналата вече група и заедно с тях да продължиш по пътя, това са лъжливи надежди.

Защото след пет години ще трябва да положиш сто пъти повече труд: за да компенсираш твоето петгодишно занятие с егоизма и да догониш групата, в това което е изминала за тези пет години.

Така, ти не съкращаваш, а удължаваш своя път. Мислиш, че ще се присъединиш към групата, която се намира в духовното, и веднага ще ти стане по-леко?

Но тогава ще имаш ли по-голямо подобие на свойствата с другарите? В теб ще се прояви още по-голямо различие!

Тъй като те ще се отдалечат на хиляди километри напред, а ти ще се върнеш десет километра назад. Разстоянието ще се увеличи! И в резултат, ти ще трябва да чакаш на още по-голяма опашка…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22745]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: