Как да престанем да мислим за себе си?

«Целият Исраел са поръчители един за друг».

1. Главното е да помним, че между нас, душите, съществува вечна система, чрез която сме свързани. Ние сме обединени изначално и всеки има дълг към всички.

Тук няма свобода – изначално сме взаимно свързани и зависими един от друг. Това важи не само за Исраел, а за целия свят.

2. Ако искаме да се издигнем на духовното стъпало на разкриване на Твореца, тогава трябва да разкрием закона за връзките, действащ в тази мрежа и да го изпълним.

3. «Исраел» е малка група, решила да направи това, устремявайки се направо към Твореца. Наименованието Исраел означава Исра-Ел – направо към Твореца.

Това е била част от вавилонците от времето на Авраам, излязла от общото русло на развитие и отделила се именно по идеологически съображения.

Днес – това не е народът на Израел, а частта от човечеството, от съвременния Вавилон, която е взела същото решение. Но в крайна сметка, цялото човечество ще се присъедини към този стремеж.

4. Основно условие за постигане на Твореца е това за взаимното поръчителство. Трябва действително да се съгласим да го изпълним, следвайки пътя на процеса, който се нарича «Ще направим и ще чуем».

Ще «направим» всичко, което е по нашите сили и като следствие ще «чуем» – ще постигнем състоянието на поръчителство.

Изпълнявайки това условие, ние разкриваме правилната връзка между всички – ставаме като «един човек с едно сърце». И тогава ще ни се разкрие «Тора» – методиката за поправяне на човешката природа (на егоизма).

5. По своята същност, поръчителството е нещо много просто – аз получавам от влиянието на групата толкова силно чувство на увереност и безопасност, че напълно преставам да мисля за себе си.

Ако бях цар, щях да разполагам с пари, лекари, армия и въпреки това, не бих имал такава абсолютна увереност.

Но благодарение на всеобщата взаимна връзка между душите, желанието на човека задължително ще се удовлетвори и успокои, ако всички мислят за неговото удовлетворение.

6. Тук богатството и властта са безсилни. А и другарите ми по поръчителство няма с какво да ме напълнят. Но общата мисъл и грижа за другарите ще отворят канали за светлината и тя ще потече по тях към душата ми.

Желанието на душата ми ще се почувства наситено, ще престане да се бои от пустотата и да търси напълване, ще ми даде възможност да се повдигна над него и да се заема с отдаването на другите, без да мисля за себе си.

Затова, стремежът към Твореца се явява изначално необходим, а този към другарите е условие за постигане на Твореца.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23181]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: