За любовта и ненавистта

Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?

Отговор: Любовта към ближния, както към самия себе си – това значи, че целия наш свят (нежива, растителна, животинска природа и човечество), цялото мироздание, трябва да се включи в мен като моя неделима, интегрална част “като един човек с едно сърце”!

Аз присъединявам всичко към себе си и чувствам всичко като свое “Аз” – иначе, мен ме няма! Над разделящия ни егоизъм е нужно да получа сила свише, желание, способност да почувствам всеки, както самия себе си и даже повече. Тоест да почувствам, че всичко това съм Аз.

Но това Аз – не е егоистично чувство, защото ненавистта, омразата между нас остава и даже расте! И точно над тази ненавист аз ще се съединя с другите – само тогава те ще могат да се нарекат за мен “ближни”.

“Ближен”  е този, когото аз ненавиждам, но при това го обичам “като самия себе си”… “Всички престъпления ще покрие любовта” – предишната ненавист остава, но над нея се добавя любовта.

В нашия свят всичко се задвижва само от егоистичното желание – за получаване или за отдаване. В духовния свят ние се намираме между две противоположни сили: отдаване и получаване.

Егоизмът расте и паралелно на него възниква свойството отдаване – тези две свойства ми позволяват да стигна до усещането, че стоя пред гора от ненавист (Синай, от “сина” – ненавист).

Но преди това, аз трябва да премина през “Египет” – в робството на егоизма, на Фараона, да го възненавидя, да избягам от него в търсене на сили за поправянето му.

В гората на ненавистта към ближния, аз съм длъжен да отговоря, действително ли съм готов да се съединя с другите с любов, над своята ненавист, да станем като един човек с едно сърце?

Ако съм преминал през всички удари и наказания на егоизма/Фараона, аз чувствам, че вече достатъчно съм страдал и тогава се съгласявам! Защото аз вече толкова ненавиждам своя егоизъм – повече, отколкото ненавиждам ближния.

Аз се съгласявам, считайки, че това ще ми даде възможност да разкрия Твореца. Накрая аз разбирам, че самата любов и отдаване на ближния – това е моето напълване.

Аз вече не се нуждая от нищо, освен от това – самото действие ме напълва. И с това аз се уподобявам на Твореца.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22460]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: