Да хванеш Твореца за ръка

Когато човек осъзнаe важността на групата за своето поправяне, той разтваря себе си, все едно отваря капака на двигателя и позволява на другарите си да „направят ремонт”. Така, както болният с радост ляга на операционната маса, за да могат лекарите да спасят живота му.

Защото човекът чувства, че на сто процента е зависим от добрата воля на другарите, че само с тяхна помощ може да се промени, да се поправи, да се излекува от смъртоносната болест.

И тогава, обкръжението започва да му въздейства. Колкото повече е привлечен към другарите, толкова по-ясно му се показва, колко е трудно да се обърне към тях, колко му е неприятно да го направи..

От една страна, човекът разбира, че е длъжен да се обърне към другарите, защото от това зависи неговия живот, но от друга страна, егоизмът и инатът не му позволяват да го направи. Именно те се наричат „ненавист”, „нечиста страна”, „лошотия”.

Понякога се налага да поискаме от някого прошка, а не можем да се насилим да го направим. И именно тук, аз откривам две противоположни сили: длъжен съм да направя това, за да се спася, но не съм способен.

А след това виждам, че моята неспособност е предизвикана от чужда власт и като следствие, в мен се появяват сили. Така се случва на всяко стъпало: аз започвам да разбирам, че Творецът е уредил всичко това, за да мога оттук нататък да го държа за ръка, както малкото дете се държи за възрастния. И тогава, с Негова помощ, аз ще мога да отида при Фараона.

Такъв е нашият път до самия край на поправянето – аз осъзнавам злото на своята природа, отделям се от нея и виждам, че тя е Фараонът – онзи, когото ненавиждам. И тогава, аз пожелавам да го изкореня и моля висшата светлина да направи това.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010 г.

[24607]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed