Връзката е живот

каббалист Михаэль ЛайтманНа нас по естествен начин ни е свойствено самолюбието – егоистичната сила на ненавистта и отблъскването.

Така ние възприемаме себе си поначало. А от друга страна, всичко на света е проникнато от силата на взаимовръзката – силата на любовта и привличането.

Кабала говори за любовта именно в този смисъл, тя изобщо не подразбира всичко онова, на което ние лепим етикета „любов” в ежедневието. Любовта означава, че аз се изпълвам с желанието на ближния, за да го напълня максимално.

Това явление води началото си от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Първият стадий (бхина алеф) представлява желанието да се наслаждаваме.

Вторият стадий (бхина бет) е желанието за наслаждение, което разбира, че именно чрез получаването може да достави удоволствие на Твореца. Този стадий се нарича Бина или Елоким. Цялото творение е същността на резултата от този стадий.

По-нататък възниква третият стадий (бхина гимел), който получава наслаждение от отдаването, а после се ражда четвъртият стадий (бхина далет) – Малхут, получаване в чист вид.

Тук на стадия Малхут ние трябва да се уподобим на Бина, чистото отдаване. Обединявайки двете големи желания: за получаване и отдаване, ние формираме желанието да получаваме, за да отдаваме.

Така, говорейки за любовта, ние подразбираме силата на Бина, желаеща да получи свише цялата голяма светлина, за да я предаде надолу, не оставяйки нищо за себе си. Това и трябва да достигнем по пътя на поправянето.

В резултат цялата система се дели на две части: тази, която е пред мен нагоре, и тази, която е зад мен надолу. Аз получавам всичко свише от Твореца и го предавам надолу на другите. Точно по този начин действат клетките в служба на тялото.

 Какво остава от отделно взетата клетка? Нищо, тя просто получава и предава на другите, и всички те са свързани с връзките на любовта.

Какво се крие в това всеобщо отдаване? Взаимовръзката на частите създава особен дух, особено поле, което е и животът.

Нито една клетка, нито един орган на тялото като такъв, не се чувства жив. Но правилната връзка, проникната от взаимното отдаване, поражда в тях усещането за живот. Не във всеки поотделно, а именно между себе си те генерират живота.

Работата тук не е в тях самите – те просто изпълняват условие (1), създават подобие на свойствата, и тогава в тяхната връзка се облича светлината, Творецът (2). Това именно е и животът на творението.

Взаимовръзката между тях създава място за светлината – с други думи, кли, съсъд, в който ние усещаме живота в онази степен, в която сме обвързани с другите.

Творението живее в степента на подобие с Твореца – всеобщата сила на любовта и единението, царуваща в мирозданието.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25266]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: