Entries in the '' Категория

Твоята собствена Пасхална Агада

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.14

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

Но ако, да не дава Бог, стане обратното: човек от народа на Израел да принизи важността на вътрешната част на Тора и нейните тайни, говорещи за пътищата на развитие в изправянето на нашите души и за степените на тяхното духовно възвисяване, а също така и за смисълът и светлината на заповедите, относително външната част на Тора, говорейки само за тяхното механично изпълнение; или се занимава с вътрешната част на Тора, но отделяйки на това минимум от своето време, като на нещо незначително, – то с това води до унижение и снижаване до най-ниското ниво на вътрешните части на света, и на синовете на Израел, и подсилва външните части на света, народите на света, които ще унижат и ще презират синовете на Израел, смятайки ги за ненужни, излишни, такива от които светът изобщо не се нуждае.

Баал аСулам. Предисловие към Книга Зоар. п.69.

[25338]

Взаимовключване – какво е това?

Всъщност, взаимовключването (взаимопроникването – иткалелут, ивр.) това е най-важното действие и няма нищо, което би могло да се сравни с него по значимост. Това произтича от Замисъла на творението.

Творецът, висшата светлина създава желание за наслаждение, което е устремено само към това да се напълни с всичко, което носи в себе си светлината. То буквално е поробено от светлината, усеща я като наслаждение, като живот.

В такава форма това желание все още дори не трябва да се нарича творение, нали в него няма никаква самостоятелност, то напълно зависи от светлината. Затова, като творение, то не съществува, както сянката, която не може да съществува отделно от човека или от някакъв предмет, който да я създава.

Но Творецът желае това творение да стане самостоятелно, такова като Самия Него. За това е необходимо творението да премине много дълъг път, доста по-дълъг, отколкото този, който преминава капката на семето, превръщайки се в жив организъм.

Наистина, творението е създадено като сянката на светлината, като неин отпечатък, като нейна противоположност. Но постепенно, под въздействието на светлината, то започва да се развива.

И цялото му по-нататъшно развитие в процеса на 4-те стадия на разпространение на пряката светлина, възникването на световете: АК, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, този свят, спускането на душите в нашия свят и подемът им обратно – става за сметка на взаимовключването на желанието и светлината.

При това творението попива всички свойства на Твореца и става като Него. И нещо повече: тъй като при това то намира по-сложна вътрешна структура, в него се появява възможност да узнае всички детайли на творението в цялата му дълбочина.

По такъв начин творението разкрива това, което е направил в него Творецът. Познавайки себе си, като производно на Висшата светлина, творението познава Твореца. Това се нарича „от Твоите действия ще позная Теб”.

И всичко това е благодарение на това, което се нарича взаимовключване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25346]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.13

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

Тежко на хората за унижението на Тора! Тъй като, несъмнено, заради това, че се занимават с простата Тора и разказите ѝ, тя се облича в дрехи на вдовица, или в позорни дрехи, като уличена в невярност жена, и всички народи на света питат Израел – „с какво се отличава вашият Творец от нашия, и вашата Тора от нашата, защото и вашата съдържа само разкази – и толкова”.

Няма по-голямо унижение за Тора! И затова тежко на тези хора за оскърблението ѝ, че не се занимават с науката кабала, допринасяща уважение на Тора, и чрез това удължават изгнанието и предизвикват всички нещастия в света.

Рав Хаим Витал, „Въведение към книгата Ец Хаим“, част 1, 11-12.

[25259]

Не отхвърляйте подаръците и бъдете готови да дарявате

Любовта – това не е само отдаване, но и получаване. Защото, когато някой извършва отдаване спрямо мен, то аз съм длъжен да получа.

Иначе вместо любов ще се разгори ненавист. Ако отблъсна подаръка на този, който ме обича, – това вече не е любов.

Въпрос: Какво получавам и какво давам?

Отговор: Готовността си, и не повече. Ние сме длъжни да създадем помежду си връзка, подобна на Твореца. Така че, ако пребиваваме в любов, то между нас се разкрива висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Ти си длъжен да подготвиш кли – вид връзка, и не повече. Тогава сработва закона за подобие, и в тази връзка се възпламенява светлината, разкрива се Твореца.

Достатъчно е да пожелаеш това, защото ти и си желание. По този начин, ти приготвяш мястото, правилната връзка между частиците на системата – и тогава Творецът вдъхва в нея живот.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25280]

Екранът на моята реалност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възприемането на действителността зависи ли от обкръжението?

Отговор: Ако аз искам да видя по-различна, по напреднала реалност в сравнвние с действителността в този свят, мога да я видя само на екрана, който строя от връзките между нас.

 

Желаейки да построя друга реалност, аз съм длъжен да се свържа с точките в сърцата на своите другари, да създам усещане за връзка между нас, каквато е била до разбиването на общата душа. Тази мрежа от връзките между нас е именно този екран, върху който аз виждаме картината на света.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25253]

Тръбопроводът на живота

каббалист Михаэль ЛайтманНие съществуваме в обща система. Ако реализираме правилната връзка между всички нейни части, създаваме мрежа, съединяваща нашите желания по правилен начин.

Все едно поправяме „тръбопровода” между нас, а след това идва висшата сила, Творецът, и започва да пропуска по тези „тръби” светлината на живота.

Всичко зависи от това как изграждаме връзката между нас – какъв е диаметърът на „тръбите”, доколко правилна е връзката. И тогава между нас протичат светлината нефеш, руах, нешама, хая или ехида.

По този начин ние напредваме по 125-те степени на връзката между нас, докато не се разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ – това означава, че ние живеем в света на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25298]

Връзката е живот

каббалист Михаэль ЛайтманНа нас по естествен начин ни е свойствено самолюбието – егоистичната сила на ненавистта и отблъскването.

Така ние възприемаме себе си поначало. А от друга страна, всичко на света е проникнато от силата на взаимовръзката – силата на любовта и привличането.

Кабала говори за любовта именно в този смисъл, тя изобщо не подразбира всичко онова, на което ние лепим етикета „любов” в ежедневието. Любовта означава, че аз се изпълвам с желанието на ближния, за да го напълня максимално.

Това явление води началото си от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Първият стадий (бхина алеф) представлява желанието да се наслаждаваме.

Вторият стадий (бхина бет) е желанието за наслаждение, което разбира, че именно чрез получаването може да достави удоволствие на Твореца. Този стадий се нарича Бина или Елоким. Цялото творение е същността на резултата от този стадий.

По-нататък възниква третият стадий (бхина гимел), който получава наслаждение от отдаването, а после се ражда четвъртият стадий (бхина далет) – Малхут, получаване в чист вид.

Тук на стадия Малхут ние трябва да се уподобим на Бина, чистото отдаване. Обединявайки двете големи желания: за получаване и отдаване, ние формираме желанието да получаваме, за да отдаваме.

Така, говорейки за любовта, ние подразбираме силата на Бина, желаеща да получи свише цялата голяма светлина, за да я предаде надолу, не оставяйки нищо за себе си. Това и трябва да достигнем по пътя на поправянето.

В резултат цялата система се дели на две части: тази, която е пред мен нагоре, и тази, която е зад мен надолу. Аз получавам всичко свише от Твореца и го предавам надолу на другите. Точно по този начин действат клетките в служба на тялото.

 Какво остава от отделно взетата клетка? Нищо, тя просто получава и предава на другите, и всички те са свързани с връзките на любовта.

Какво се крие в това всеобщо отдаване? Взаимовръзката на частите създава особен дух, особено поле, което е и животът.

Нито една клетка, нито един орган на тялото като такъв, не се чувства жив. Но правилната връзка, проникната от взаимното отдаване, поражда в тях усещането за живот. Не във всеки поотделно, а именно между себе си те генерират живота.

Работата тук не е в тях самите – те просто изпълняват условие (1), създават подобие на свойствата, и тогава в тяхната връзка се облича светлината, Творецът (2). Това именно е и животът на творението.

Взаимовръзката между тях създава място за светлината – с други думи, кли, съсъд, в който ние усещаме живота в онази степен, в която сме обвързани с другите.

Творението живее в степента на подобие с Твореца – всеобщата сила на любовта и единението, царуваща в мирозданието.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25266]

Да се съединим с източника на живота

Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.

Затова, само преминавайки финала на това тежко изгнание, най-накрая получаваме знание – напомняне за това, че съществува методика, наричаща се наука кабала, която може по правилен начин да ни свърже със светлината.

И тогава ще знаем, как да използваме и поправим своята връзка с нея, за да ни даде напълване, вместо да върви срещу нас и да ни свети отдалеч, предизвиквайки страдания в нас!

Освен това, в този свят ние нямаме никаква свобода на волята. Можем единствено да привлечем светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи, промени и съедини със светлината. Няма по-важно знание и наука от кабала, помагаща ни да реализираме това действие.

Не съществува друго средство, чрез което да повлияем на своя живот и съдба. Няма да подобрим живота си нито с помощта на науката, нито на културата или образованието, ако не се занимаваме с тях съгласно науката кабала. Тоест ако не се съединим с източника на нашия живот – светлината.

Искаш успех? Това е възможно само в един случай – ако привлечеш към себе си светлината, която ще те поправи и ще промени целия твой свят. А ако се опитваш да поправиш света без светлината, само още повече ще го разваляш, защото ще продължиш да скриваш истината, принуждавайки себе си да вървиш по пътя на осъзнаване на злото, вместо по добрия и приятен път.

Но именно сега, ние имаме особена възможност – да разкрием науката кабала и да постигнем поправяне по бързия път на светлината, а не по дългия и мъчителен път на естественото развитие.

Защото за цялата наша дълга история, ние все още не сме започнали поправянето – само сме се подготвяли за него. От този момент и нататък с нас започва целия разчет на процеса.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25371]

„Да се загубиш” на конгреса

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Ако всичко зависи от силата на мисълта, тогава защо не мога да участвам на конгреса, докато си седя вкъщи на дивана във всекидневната пред екрана на компютъра, с чаша кафе и цигара?

Отговор: Повярвайте ми, много добре ви разбирам, тъй като и аз обичам да правя това. Но въпросът е, че ми е нужно вдъхновение. Трябва да получа впечатление от групата. Нужно ми е общество, което е възможно най-силно и високо. Нужна ми е насочена към целта страстна група, отбор и маса хора, които да ми влияят, и които да ме превърнат в каквото пожелаят.

Мога ли да получа такова впечатление докато седя в къщи на дивана пред екрана на компютъра? Ако отговорът е да, тогава няма проблем – остани си вкъщи. Но познаваме природата си добре. Човек трябва да намери място, на което може да се разтвори в общество, и да получи разума и чувствата но обкръжението. Нека заменят всичко, което е в сърцето и разума; тогава мога да се придвижвам по посока на замисъла на творението.

Творецът работи с групата, както е написано „Аз живея сред моя народ”. Но Той не работи с мен, ако съм сам.  Ако стана част от групата, тогава вътре в мен намирам контакт с Твореца. Така разкривам Неговата мисъл (която става моя мисъл поради избора ми), докато не започна да разбирам и приемам Неговата програма, дори, преди тя да се е осъществила.

Баал Сулам говори за това в статията си „Пряко и косвено въздействие”. Ако се свържа с Твореца, постигам възможността да планирам действия сякаш аз ги планирам, а Той ги извършва. Творецът ми дава тази възможност, ако постигна Неговата мисъл. Разбира се, всичко това е резултат на любов, точно както нашите деца ни контролират, техните родители.

От програмата „Кабала за начинаещи”,21.10.2010

[24768]

Да измерим мисълта с големината на екрана

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли да се измери мисълта?

Отговор: Нашата материя – е желание. Мерим желанието с четери степени на авиют. От света на Безкрайността до нашия свят има скала за измерване на духовното желание от 100% до 0%.

Намирайки се на някое от духовните нива, аз мога да измеря желанието в съответствие с нивото на авиют. На нивото на авиют на желанието аз създавам екран. Екран и авиют заедно ми дават силата на желанието: какво искам, към какво се стремя, какво възнамерявам да направя.

Т.е. обкръжаващата светлина определя мисълта ми за това, в каква степен мога да изпълня действието отдаване. Къде проверявам това? – На нивото на авиют. Силата на мисълта се измерва чрез възможността да присъединя към авиюта моето желание, моето намерение и моето действие.

Не можем да измерим мисълта в разума, но я проверявам и измервам влиянието на мисълта върху желанието и с помощта на това измерване оценям мисълта.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25342]

Когато светът се свие в точка

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Защо сравнявате издигането до взаимно поръчителство с тесен отвор, който трябва да открием? Да влагам в приятелите не означава ли да счупя всички бариери и граници, и да дам всичко, а не да се опитвам да намеря една точка?

Отговор: Преходът между два свята е винаги тесен. Това е като раждането, като излизане от утробата. Все едно, че преминаваме по тесен път от беди под натиска на „родилните контракции”. Това, всъщност, е тази малка точка, която ние разширяваме, правейки я тесен проход.

Освен това, взаимното поръчителство е изключително силна концентрация от мислите, желанията, страстите, намеренията и целите на човек, когато той изведнъж вижда, че всички те се свързват, разкривайки неговата зависимост от приятеля. Точно приятел, а не приятели. Всичко се свива и се слива в едно цяло. Тази точка ни разкрива отвор в света на Безкрайността, но трябва да преминем през всичко заедно.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.10.2010

[24586]

Математика на духовните степени

Dr. Michael LaitmanЗоар, глава „Бешалах”, п 36: Когато този акт (грехът на златното теле) бил направен, причинил смърт; причинил е поробването на малхут; причинил е разбиването на първите скрижали, и това няколко хиляди (хора) на Израел да умрат. Всичко това е било заради смесената тълпа, която се свързала с тях.

Въпрос: Кои са тези „хиляди”, които са умрели в мен?

Отговор: Тези хиляди са духовни степени. Единицата – това е малхут (царство); десетте са Зеир Анпин (малко лице); стотиците – Бина (интелект); хилядите – Хохма (мъдрост); а десет хилядите – Арих Анпин (голямо лице). Следователно, когато Зеир Анпин (6 х 10 отделни сфирот = 60) се издига до Арих Анпин, умножава своите сили по 10 000 (Рибо). Затова е написано: „60 рибо” (60 х 10 000) или „600 000 души”. Ако е написано „100 000”, това означава, че пълната духовна степен 100 се е издигнала на нивото на Хохма (100 е Хохма). Ако е написано „500”, това също е пълна степен 5, която се е издигнала до Бина (100 е Бина).

С други думи, едно, десет, сто, хиляда, десет хиляди са духовни степени – тяхната сила. Всеки път, когато се издигаш, твоята степен се умножава с 10.

От урока по книгата Зоар, 20.10.2010

[24314]

Светлината на нашия живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Зоар говори само за видовете връзки между душите, какво, тогава, представлява светлината, която разкриваме?

Отговор: Светлината – това е усещането за връзка помежду ни. И нищо друго не се разкрива.

Ако няма изменения във връзките между нас, частите на общата душа – няма светлина, усещане за живот, всичко е мъртво.

Ако частите на кли усещат във връзките помежду си постоянни изменения, – това значи, че в кли протича живот, светлината в душата.

Тъй като между частите протичат различни взаимопрониквания и съединения, – тези изменения дават усещане за живот, за светлина вътре в кли.

Ако те се спрат дори за миг – всичко ще бъде безмълвно и мъртво, а ако всичко се променя, то се създава усещане за светлина, усещане за живот вътре в тялото на душата.

Така, че не е правилно да се мисли, че светлината е  нещо външно, чуждо, идващо в кли отвън.

Макар  да изобразяваме на чертежите така, че схематично да поясним явленията протичащи вътре в кли – получаването и отдаването, вътрешното и външното, ние говорим за светлината относно кли.

Затова, да усещаш живота – значи всеки път в себе си да разкриваш все нови части от нашето съединение, постоянните изменения във връзките между различните части на нашето общо кли ( желание, съсъда на душата).

От урока по Книгата Зоар, 28.10.2010

[25165]

Баал Сулам, „Съзидаващият разум“

 Бааль СуламВсеки човек е длъжен да достигне корена на своята душа, тъй като целта на сътворяването е сливането със свойствата на Твореца, тоест сфирот. И това е действуващият разум, управляващ и отмерващ на всеки доброто въздействие на Твореца.

Говорейки за разума и ученето, защо това се нарича сливане с Твореца? Защото във всяко действие остава разума, който го е осъществил.

Така, чрез масата се постига разума на дърводелеца. Който разглежда действието и вниква в разума, който е скрит в него, той се обединява с действащия разум.

Защото няма разпокъсване между духовните обекти, даже когато те се проявяват в разделени тела. Не е възможно да си представим присъстващия в тях разум раздробен, тъй като духовното е неделимо.

Духовните обекти се различават по похвалните/срамни свойства и по строежа. Защото разум, занимаващ се с физика, няма да се събере с разум, занимаващ се с ботаника.

И само по това хората се отличават в духовното един от друг. Но когато двама учени се занимават с една наука и познанията им са на едно ниво, тогава те наистина са обединени.

Затова, когато единият обмисля действието на другия и постига разума на този, който е извършил това действие, тогава и двамата са единни по сила и разум и са обединени.

Затова съществува правило: разумът на човешкото стъпало представлява най-съобразната сила между Твореца и Неговите творения. Това е междинно звено: (Твореца) е наделил една искра от тази сила и посредством тази искра всичко се завръща към Него.

Казано е:”Всичко с мъдрост си направил Ти”  – тоест сътворил е света с мъдрост. Затова този, който постига способите, чрез които Твореца е създал света, се слива с разума, който ги е осъществил, – а значи, се слива с Твореца.

Затова Тора  – това са имената на Твореца, които се отнасят към творенията. С помощта на Тора, човек постига действащия разум, тъй като в Тора е гледал Твореца, когато е създавал света. Придобивайки светлината в творението, човек завинаги се слива с този разум – а значи, се слива с Твореца.

Затова Творецът ни е показал произведението на Своето изкуство. И ние сме длъжни не да строим светове, а да виждаме Неговите разпорядки, за да знаем как да се сливаме с Него. За това е казано: „Слей се с Неговите свойства”.

[25192]

Мини–свят на Безкрайността

Въпрос: Какво получавам от Твореца в степента на моето подобие с него?

Отговор: В степента на своето подобие аз получавам Неговият разум и чувства, съединявам се с Него чрез чувствата и разума и получавам същото усещане за единство, съвършенство и вечност, които има в Него.

Аз в своя съсъд „линия” получавам съсъди „кръгове”. Висшата система е била построена така, че от всеки „кръг” е излизала „линия” (желание, ограничено с екран), а след това отново „кръг” и отново „линия”.

Според големината на моите усилия „отдолу-нагоре” – аз правя усилие и се издигам към първия кръг, и това се нарича първото разкритите на Твореца, степента на подобие с Него. Аз отново полагам усилия – и отново Го разкривам, в следващия кръг.

Всеки път аз работя със ЗА”Т – а висшата за мен степен е ГА”Р, с която аз не мога да работя и я получавам свише, като резултат от сливането. Така аз се издигам по духовната стълбица по 125-те степени.

„В правата линия” аз сам полагам усилия, отменям себе си, работя с анти-егоистичен екран, съединявам се с други хора.

И в тази степен, в която аз съм извършил всичката тази работа, аз достигам разкриването на Твореца – състоянието на „кръг”, съвършенство, мини-света на Безкрайността.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25199]

Получил си и предай нататък!

Въпрос: Ако ние сме създадени с желание да получаваме и завинаги оставаме с него, то как ще можем да станем подобни на Твореца, Чието свойство е отдаването?

Отговор: Ако ти, с помощта на своето желание да получаваш, започнеш да отдаваш на другите, с това само увеличаваш своето отдаване.

Има две природи:

1. Светлина = Източник на светлина = Творец = Даващ

2. Желание = получаващ = творение

Творението винаги само получава, то никога не може да дава. Когато се говори, че творението става подобно на Твореца, това означава ”получаване заради отдаване” – да получи и да предаде нататък!

Но аз не мога да предам нататък светлина, така както в нашия свят предавам някакъв предмет от ръка в ръка! А как работи това? Как аз мога да дам нещо на теб?

Аз получавам от Твореца – по друг начин не може да бъде, нали аз – това е желание да получаваш наслаждение. Желанието ”да получаваш” не може да отдава, това не съществува и в природата! Нашата природа работи само за поглъщане, попиване. Това е закон на природата, който е невъзможно да се наруши.

Как ще отдам на теб, чуждия за мен човек? Тук става съвършено особено действие.

От Същия Този Творец идва Околната светлина, която ”се връща към своя източник”. Тази светлина прави поправяне и ни съединява с теб заедно. И тогава аз не отдавам на теб, а получавам – но чрез твоите желания! Това и означава, че аз ти отдавам!

Аз присъединявам към себе си цялото ”тяло” на общата душа. То изцяло става мое и тогава аз получавам за него, но това се нарича ”моето отдаване на него”. По такъв начин тук става чудесен фокус.

Ако аз усещам другия човек като част от самия себе си, то получавайки за него, аз като че ли отдавам. Може да се възрази: Какво е това отдаване? Това е същото получаване!

Да кажем, че не искам да отдавам някому и изведнъж се изяснява, че той е мой син! И тогава съм готов да му отдам всичко, нали го усещам като част от самия себе си. Но това нарича ли се отдаване?

Ето, ако му бях отдал преди, докато не знаех нищо – тогава наистина. А сега, какво ще е това отдаване, ако той е твой собствен син? Това е равностойно на това да даваш на самия себе си.

Всичко това би било вярно, ако аз разкривах, че другите хора са абсолютно като част от мен самия. Но работата е в това, че между нас остава ненавист. Това е велико достояние. Трябва да го обичаме!

Другият още остава чужд за мен, но заедно с това идва Околната светлина и над моята ненавист създава отношение за любов. Остава и любовта, и ненавистта – като две линии: дясна и лява – а аз по средата между тях. Поради тази причина, това още се нарича ”отдаване”.

В дясната линия аз усещам другия като свой, като своя част, заради която съм готов на всичко – нали това е равностойно, че съм самият аз. В лявата линия аз го ненавиждам и съм готов да го изям с вътрешностите. И двете линии съществуват едновременно и се обединяват в средната линия.

Така продължава до самия край на поправянето, Гмар Тикун. А какво ще бъде след него, никой не знае.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25308]

Любовта е повеля на Природата

Дошло е време да се върнем към природната система, към тази спойка, която изисква от нас Природата, степента Бина.

Ние трябва да достигнем съответствието, хомеостазата, подобието на свойствата и от пълното разединение да се издигнем на такова ниво, където сме стопроцентово свързани помежду си като частите на здраво тяло.

Всички сили, които ни въздействат, преследват само една цел – да ни подтикват към природната форма на взаимовръзка, към любовта.

Но ако нашият егоизъм се увеличава, а ние още не сме намерили вярната взаимовръзка, тогава различието на състоянията, разликата между изискваната сплотеност и фактическата изолираност се усеща като страдание.

Ето защо животът става все по-тежък. Дори спомагателните системи, призвани да смегчат ситуацията, се объркват, повече не могат да ни помагат, защото ние сме влезли в последния етап на развитието и трябва да се съберем в глобална интегрална система.

Днес човечеството открива, че е свързано с неразрушими връзки и затова то просто е задължено да реализира в себе си закона за любовта – закон за вярното взаимодействие на всички части на творението.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25263]

В подножието на планината Синай

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

 

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25196]

Придружител през махсома

Зоар, глава „Бешалах”, п.180:…А за разтварянето на крайното море и потопяването на египтяните, е било необходимо първо да се унищожи техния висок корен, намиращ се в Арих Анпин.

И това е било невъзможно да се направи по друг начин, освен с помощта на огромната светлина Атик, която се явява корен на всичко.

Висшето управление достига до нас от парцуфа Арих Анпин (А”А), където всичко е поставено в порядък спрямо Ц”Б, трите линии и Бина, излизащи извън пределите на рош А”А.

И затова нас ни управляват така, че да вървим с вяра над знанията, по трите линии, придобивайки екрана на Бина, под Второто Съкращение (Цимцум Бет, Ц”Б).

А парцуф Атик, – това е вече Първото Съкращение (Цимцум Алеф Ц”А) и затова се нарича „Атик”, от думата „неетак” – отделен, откъснат от света Ацилут и от всички по-долу стоящи светове. Атик – това действително е безкрайност.

Затова действието, което той извършва, – е над системата, в която сме ние. Светлината на Атик не се подчинява на нашите закони, той е над тях и над нашата природа.

Тъй като ние се намираме под Ц”Б и се явяваме следствие на света Некудим, на разбиването и поправянето в световете Ацилут и БЕА (Бриа, Ецира, Асиа).

Ние се подчиняваме на множество ограничения, но всичките те са така организирани, че преди всичко сме длъжни да пребиваваме на нивото на Бина, и само след това по малко да присъединяваме получаващите желания (келим), предизвиквайки светенето на Хохма вътре в отдаващите келим.

Затова на нас ни е непонятно, как може да се получи такова огромно поправяне, което да ни позволи да се отървем от „египтянина”, да излезем от желанието за наслаждение, възвисявайки се над него. Защото ние усещаме само съвсем слаба светлина, приходяща свише постепенно, поетапно, „капки на успеха” (мазалот).

Затова целият този преход през махсом, ни се струва невъзможен, докато не се появи огромната светлина Гар де-Хохма, която е над всички наши свойства и закони на Ц”Б. Това се нарича преход през крайното морето (крият Ям Суф) – действието на светлината Гар де-Хохма.

Затова състоянието, което ни предстои да преминем, се нарича египетска тъмнина. Защото, когато Гар де-Хохма свети в още неготовите желания, той им носи такава тъмнина, която дори не можем да си представим. Светлината намираща се срещу непоправеното желание, предизвиква в него такива явления.

Но светлината Гар де-Хохма, идваща към нас от Атик, със своето светене отваря тази граница, тази „желязна завеса”, която се нарича „крайното море”. Защото няма крайно море, няма край – отменя го приходящата светлина и тогава ние можем да преминем през него.

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25060]