Entries in the '' Category

Връзката между сърцата – връзка между Бина и Малхут

сердце - группа Въпрос: Какво означава „връзка в сърцето” между другарите в групата?

Отговор: Известно е от науката Кабала, че разбиването е станало, за да може да се поправи Малхут.

Защото, ако Малхут не включи в себе си желание за отдаване (келим Бина), то за нея е невъзможно да се поправи.

При взаимното си проникване, Малхут и Бина постепенно поправят Малхут, освен нейната основа – „каменното сърце” (лев а-евен), което се поправя най-накрая.

Малхут поправяме за сметка на включване свойството на отдаване, Бина, в свойството за получаване, Малхут. В душите, това става за сметка на взаимното им проникване една в друга – до пълното смесване на всички и поправяне на едните за сметка на другите (Исраел – Народите на света, във всеки).

Нашите поправяния могат да се осъществят само при включването един в друг. Да поправиш себе си – означава да поправиш взаимното си проникване с всички части на общата душа.

Основата на поправянето – това е само в поправяне на разбитите връзки между нас. От това произтича целия устав на групата, законите, към чието спазване трябва да се стремим, както ни съветват кабалистите, според техните разбирания за висшия свят.

Всичко това идва от поправянето на келим, които трябва да се включат един в друг, а това се постига с усилията към съединението, които привличат светлината, поправяща взаимното проникване.

От природните закони на разбиването, поправянето, съвършеното състояние – произлизат всички съвети на кабалистите, описани в техните книги.

Те говорят за това с думите: „Обединете се, провеждайте събрания на другарите, разбирайте настроението на другаря” – но ние трябва да разберем, че това произхожда от необходимостта да се включим един в друг, за да можем заедно да привлечем обкръжаващата светлина, която ще поправи връзката между нас.

От урока по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22113]

Светлината, изпъната в струна

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава терминът „линия”?

Отговор: „Линия” е тази скала в мен, където аз строя по правата всяко начало, всички мисли, желания, отношения.

Всичко, което сега се разкрива в мен, в моите келим е изградено съгласно идващата светлина.

Ако има ясно и точно съответствие между светлината, която ми свети и съсъдите, които трябва да организирам в съответствие с нея, означава че съм строен в линия.

Защото вътре в мен има куп свойства. А светлината идва и ми помага да строя себе си „в линия”. По- рано бях като окръжност и затова помолих светлината, идваща  във вид на права, да свети в мен под формата на линия, за да ме приведе в същия ред.

Обкръжаващата светлина (ор макиф) свети в кръг. Когато аз я моля за поправяне, строен в правата, тя се „изтегля в линия” – аз също, съобразно с нея.

Този преход зависи от това, способен ли е, и иска ли човек нужното от светлината за да построи това.

Самото действие на светлината е във висшето знание, но ако човек е получил сила за преодоляване, ако той отдава, предава чрез себе си светлината с пълно съгласие, то светлината внася ред, по важност на компонентите, в неговата душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.09.2010

[22102]

Храната по време на подготовка – безвкусна, но засищаща

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да стигна до състояние, в което искам и мисля само за едно нещо? Как да се грижа само за това да намеря мястото за разкриване на Твореца, за да Го насладя и да желая това със сърцето и с ума си?

Отговор: Такова състояние е свръхчовешко; то е над моята природа. Неспособен съм да го постигна и не го искам. Не предвкусвам нищо от това, което ще усетя, ако разкрия Твореца. Когато става дума за подготовка на място за Него, отдавайки Му, , все едно че прогонвам всички възможни наслаждения, като остава само слаб вкус.

Как мога да изменя  отношението си? В крайна сметка, мястото за разкриване на Твореца трябва да съществува в моето желание. Аз трябва да го желая до болка; трябва да искам да усетя наслаждението на Твореца.

За да направя обекта на моето безпокойство нещо противоположно на мен, аз трябва да променя себе си. И кабалистите казват, че има сила в света, която може да направи това. Но първо трябва да се подготвя и да се помоля; трябва да извърша работата, която наистина зависи от мен, не нещо свръхчовешко, а работа, която е по силите ми.

И така започвам подготовката с други като мен чрез правилното учение и обкръжение. Тук всяко действие е по силите ми. Усещането може да не бъде много приятно и може непрекъснато да бъда в търсене, но все пак намирам гориво за придвижване.

Намирам гориво чрез фалшиви състояния, главно чрез завист. Когато погледна приятелите, ревнувам. Те са по-добри и по-умни от мен. Може би някои от тях вече усещат духовната реалност. Кой знае, може да стоя до някой, който е вече там, докато съм все още игнориран.

Ако съберем средствата, за които говорят кабалистите, ако се опитаме да ги приложим в обкръжението и да се издигнем над разума с помощта на завистта, тогава ние наистина поправяме Шхина – мястото, на което ще получим разкриването на Твореца заради Него.

Това е възможно. Аз трябва само да извърша възможно най-много механични, безвкусни действия, като скланям глава пред обкръжението. В това „покорство” пред приятелите се крие ключът към успеха.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22041]

Как да се подготвим за разкриването на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е връзката между разкриването на Твореца и текстовете от ТЕС, които четем?

Отговор: Кабалистите пишат само за разкриването на Твореца като за единствено необходимо действие в нашия свят, с цел да ни подготвят за него.

Затова трябва да получим представа за светлината Хохма и светлината Хасадим, за да може в нашия материал (желанието), което не усеща и не разбира духовното, да се създадат впечатления (решимот) от тези въздействия (свойства).

Ние трябва да си изясним всяко въздействие на светлината: кой се наслаждава от разкриването/ получаването – аз или Творецът, или ние двамата?

Затова светлината идва от системата АВ”И, а З”А (АВА”Я), действа като еталон по отношение на Малхут (душите), определяйки каква трябва да стане, за да се уподоби на Него, да получи светлина и да отдава.

Въздействието свише постоянно променя отношението на З”А към Малхут, сякаш се обръща към нея от различни страни и по този начин тя се променя.

На нея са и нужни усещания от З”А. От нейна страна е необходима само готовност за уподобяване с Него – това е нашата работа, защото ние образуваме тялото на Малхут.

А З”А, въздействайки на Малхут ни учи, как правилно да възприемаме светлината, трите линии и пр. Формира ни, обучава ни като дете, изпълвайки ни с впечатления и обяснения. С впечатления – явно, а с обяснения – скрито, сякаш са се появили в нас сами, а не от Него.

Тези състояния на развитие на Малхут свише,  ние изучаваме в „Учението за Десетте сфирот” – как З”А, съгласно висшата програма, заложена в З”А ще подготви Малхут/Нуква за сливането с Него, в тяхното пълно подобие и пълна противоположност.

От урок по книгата „Учение за Десетте сфирот”, 27.09.2010

[22060]

„Обърни своето лице към стената”

каббалист Михаэль Лайтман„Зоар”, глава „Ваехи”, п.392: „Стената – това е Владетелят на цялата земя, Шхина, както е казано: „Ето ковчега на завета на Владетеля на цялата земя”.

По такъв начин, ковчегът на завета, т.е. Шхина, е Владетеля на цялата земя – стената. И затова е „обърнал Хизкияу своето лице към стената”.”

Ние трябва да се обърнем към Малхут – към нашия общ духовен съсъд (кли, желание), където всички да се обединим.

Това се нарича „да се обърнем към стената” с молба за това, че искаме да я съберем наедно, да я видим като разделяща между нас и Твореца.

Според това как я възстановяваме, съединявайки в нея всички наши желания заедно, тя започва да ни свързва с Твореца, превръщайки се в свързващ вместо разделящ екран.

При какво условие е възможнно това? Ако „лежим”, т.е. сами не правим нищо, Рош (главата), Тох (тялото) и Соф (краят) на нашия духовен парцуф (душа) се намират на една висота и ние се обръщаме с лице към стената, желаейки обединението между нас наистина да се превърне във връзка с Твореца.

Тогава Шхина, нашето единение става съсъд (кли) на напълването.

От урок по книгата Зоар, 24.09.2010

[21907]

Как да вляза в света на Зоар

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Ваехи“, п.442: … Защото от деня на разрушаването на горния Храм, Твореца се заклел, че няма да встъпи във висшия Йерусалим, докато не встъпи Исраел в низшия Йерусалим.

Затова е казано: „Свят в твоята среда, няма да дойда Аз в града“. Макар и свят в твоята среда, но въпреки това, няма да дойда Аз в града, т.е. във висшия Йерусалим, докато не встъпят Исраел в низшия Йерусалим.

В детството също са ни разказвали за всевъзможни неща, които не разбираме. И всеки път отново и отново са ни обяснявали, какво трябва да правим или мислим така или иначе.

Същото е и при четенето на книгата Зоар. Просто ни разказват за нещо скрито от нас, което не знаем и не осъзнаваме, но постепенно то влиза в нас.

Това е най-естествената форма на обучение за всеки човек и не е важно в какъв свят е и какво изучава.

Защото, към новите за него знания и усещания, той няма никаква предварителна подготовка, няма правилни инструменти, свойства на възприятия (келим). Необходимо е да ги развие – разум и чувство, после да усети новото явление и след това вече – какво само по себе си  представлява то.

Затова такъв етап, когато ние като оглупели, четем или слушаме за нещо неизвестно за на, е винаги първи и трябва да го ценим.

Към децата се отнасяме така по естествен начин. Ние разбираме, че така трябва да бъде. И отново и отново им обясняваме.

Проблемът е в това, че при детето има стремеж да узнае, да се научи и да види от нас големите, да вземе пример, а ние възрастните в своето духовно възпитание трябва сами да създадем такъв стремеж в себе си. Това е само за сметка на завистта в групата.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22053]