Баал аСулам обяснява в статията „Поръчителство“, че без помощта на другарите, никой няма да може да достигне целта, защото той няма да има гориво, няма да има „духа на живота“.

В духовния път трябва да се запасим с желание, след като сме разкрили разбиването между нас. Силата на ненавистта ни разголва злото начало.

Дори Зоар говори за това, как другарите от групата на раби Шимон разкриват ненавистта между тях, и чак след това, светлината, предизвиквана от съвместното учене, стигат до любовта, степен след степен!

Целта също ще я узнаем чрез нашата взаимовръзка. Постепенно възстановявайки връзката между нас чрез светлината, ние разкриваме 125-те степени, до сливането с Твореца, самия Творец, силата на светлината, възвръщаща към източника.

Ако не изхождаме от разкриването на мястото на разбиването и неговото поправяне, то нашите действия няма да имат никакво отношение към духовното.

В действителност, имаме един единствен контакт с духовния свят – това е мястото на разбиването на връзката между нас. За него е казано: „Аз съм създал злото начало“. Именно него трябва да намерим, да го разкрием. Затова всичката ни работа изцяло е посветена на проявата на качеството на връзката между приятелите по пътя към разкриването на Твореца. Аз – приятелите – Твореца (Исраел – Тора – Творец).

Ние търсим между себе си такава връзка, в която може да се крие Творецът. Това е ключът, който отваря вратата към Него.

Поправяйки отношението ни към нашата взаимовръзка, ние намираме свойството отдаване и любовта, и така разкриваме Твореца.

Само в това другарят помага на другаря. Въобще, само в това се състои нашето единствено действие, а всички останали са принудителни, марионетни. Не трябва нищо да изискваме един от друг, освен желанието за помощ.

От урока постатията на Рабаш, 26.09.2010

[#21964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Много е трудно да усетим духовното изгнание. Защото за това трябва да се усети противоположното му състояние на духовното освобождение. А затова е необходимо да се усети обкръжаващата светлина О“М (Ор Мaкиф) – неявното усещане на свойството отдаване.

Какво е това „Шхина (проява на Твореца) в изгнание“? Как да скърбим за нея, да съжаляваме за отсъствието на мястото на разкриването на Твореца? Т.е. да съжаляваме не за Неговото разкриване, а за моето несъответствие, за да мога да го разкрия. Да съжалявам за своите качества, а не за приятното усещане на разкриването.

Разбира се, никой не е против да му се разкрие Твореца, но да страда от несъответствието с Твореца може само получилият О“М (обкръжаваща светлина – Ор Мекиф).

Никой не изпитва нужда от Шхина: ако има Творец, нека да се разкрие, защото е ясно, че това ще е за добро. Но никой не усеща скръб за мястото на това разкритие.

Разликата е огромна. Разкриването на Твореца се възприема егоистично, като напълване. А мястото на Неговото разкритие трябва да бъде създадено от нашите стремежи егоистично да разкрием Твореца, обръщайки тези стремежи за разкриване в намерение да го направим „заради Него“. Това е подготовката на мястото и свойството, което ще позволи на Твореца да се разкрие.

Така е и в нашия свят: всяко явление се проявява в мен, съгласно свойствата ми. Само след като съм адаптирал възприятието си към външното въздействие, аз мога да го разпозная, според степента на нашите общи свойства: неговите органи на въздействие и моят сетивен орган. Всичко зависи от поправянето на инструментите на възприятие.

„Шхина“, това е мястото, което трябва да бъде създадено от нас от натрупването на стремежите ни към Твореца и поправено в намерението ни за отдаване.

Преди всичко, трябва голямо желание да разкрием Твореца за наше благо (Ло ли шма), и само след това човек разбира необходимостта от поправянето, тогава той използва обкръжението и съвместното учене и  привлича поправящата светлина.

След време, той започва да разбира, че успехът е възможен само в случай на подобие на свойствата, само в намерението за отдаване, което ще му позволи да се адаптира към разкриването на Твореца, свойството отдаване.

Сега, когато има какво да поправя, настъпва етапа на поправянията.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът постоянно пробужда човека, разкрива му скръб по Шхина и падения.

Към паденията и подемите трябва да се подхожда с правилно отношение: за какво трябва да съжалявам и за какво всъщност съжалявам?

Правя анализ и постепенно, с помощта на светлината, се устремявам към намерението за отдаване. По-рано съм чакал светлината да се разкрие в мен, а сега искам тя да ме измени.

Действително, няма смисъл да чакаме светлината изведнъж тя да засияе. Творецът се намира навсякъде, но на нас не ни достига подобие на Него, за да Го усетя.

Затова е нужно да построим порядък на своите поправяния: как да се отнасяме към себе си, към обкръжението, към учителя, към мястото на разкриване на Твореца (Шхина), което той е длъжен да създаде с другарите си и да го подготви за присъствието на Твореца.

Постепенно се прояснява, че всички перипетии в живота на всеки са устремени само към поправяне на Шхина.

И всеки трябва да се погрижи само за това. Тъй като е достатъчно да изведем Шхина на първата от 125 степени на поправяне и Твореца веднага се проявява в същата тази степен.

Той се намира в покой и Неговото разкриване зависи само от степента на нашето съответствие на Него.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22044]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

600 хиляди души са части от една обща душа, създадена от Твореца. Това единствено създадено творение се е разделило на части, което наричаме «600 хиляди» души – но става дума не за количество, а за качество на връзката между нас.

Когато Творецът създава желание да се наслади, в него всичко е единно – един Творец, един съсъд, една светлина – всичко, като едно цяло.

Но в това състояние, не усещат  нито желанието, нито светлината, нито разделянето, нито връзките, дали съществува творение или не съществува – това е пълно отсъствие на усещания.

Тъй като всяко усещане в творението може да бъде само на основата на противопоставянето, което включва егото и това, което то усеща.

А за това е нужно да усети разликата между светлината и съсъда – тяхната пълна противоположност и връзка. Но при съединяването на съсъда със светлината, тяхната разлика не се унищожава, а над ненавистта се добавя любов.

Двете свойства трябва да се разкрият, а дистанцията между ненавистта и любовта, тъмнината и светлината (ненавистта се разкрива като тъмнина, а любовта като светлина), дават на творението усещане за реалност, разбиране, къде то се намира и с кого е свързано.

Затова, само светът на Безкрайността не е достатъчен, за да се формира творението и да го направи самостоятелно съществуващо.

Едва след като творението премине целия процес на развитие, започвайки от първото състояние до второто и завършвайки с третото, тогава то разбира своето първо състояние, става независимо, подобно на Твореца и затова се нарича Адам.

В началото, в състояние 1 – то е било само капка семе. След това творението разкрива разбиването и неговото поправяне. А достигайки до поправяне – достига до съвършенство.

То вече не се счита за капка семе, а притежава мощност на 600 хиляди души и е една голяма, самостоятелна душа.

Шестстотин хиляди – това са шестте сфирот на Зеир Анпин, умножени на 10 сфирот всяка още на «10 000», сила на подема ЗА към  Арих Анпин, управляващ всички поправяния. В резултат се получава 60х10.000=600.000.

Затова общата душа, общото окончателно поправено състояние се нарича «600 хиляди души».

От урока по статията “600 хиляди души”, 26.09.2010

[21991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Благословението – е силата на Бина, идваща свише и издигаща душите. Има ли такова понятие, като благословение между другарите или между душите?

Отговор: Не. Между  другарите и между душите може да има само поддръжка, защото аз не мога да предам на другите силата на отдаване. Аз мога да им помогна само със своята поддръжка, за да могат те да придобият тази сила свише – само там е източника на сили и изправяне.

Но без помощта на другарите в създаването на връзки на общо желание с тях, разкриване на свойството отдаване (Твореца), наричано «МАН», аз не мога да се обърна за изправяне към Твореца.

В мен самият няма желание да се обърна към Него. Това желание трябва да дойде от разкриването на отсъствието на връзка между мен и другарите ми.

Затова ние нямаме избор – можем само да разкрием състоянията между нас и именно тях да повдигнем към изправяне.

За това аз трябва да разкрия тези състояния като лоши, да усетя насъщната нужда да ги видя добри, да придобия силата на вярата, увереност в това, че мога несъмнено да се обърна с молба и има към Кого да се обърна, че имам поддръжката на групата.

И само в този случай, ако се обръщам със сила, която получавам от групата, а не със своята собствена, само ако групата ме поддържа, за да постигна изправяне – и с това се обръщам към Твореца.

Т.е. всеки от нас се обръща лично, но с това, което е взел от разкриването на разбиването и разкриването на поръчителството и с тези две сили той отправя молба към Твореца.

Тогава тази молба се нарича «МАН» («мейн нуквин» – водите на нуква). В нея има сила на поддържане, сила на взаимопомощ, която те искат да окажат един на друг и силата на техните желания да поправи разбиването, намерението подготвено от Твореца за тях.

Следователно те имат с какво да се свържат с духовното, с Твореца, тъй като тяхната взаимна поддръжка – е вече връзка с духовното, с Твореца, а ненапълнеността, която те разкриват – е отсъствието на връзката, разбиването.

От една страна, в техния МАН има сила на взаимно отдаване, поддръжка, която те са готови да окажат един на друг. Но всичко това е нуква, където няма реална сила на отдаване, а разкриване на взаимното разбиване.

Получава се така, че и недостатъка от напълване и силата на поддръжката, която всеки от нас отправя в своята молба, е намерил само в проверката на връзката между всички. Тогава това работи, тъй като ти имаш с какво да се обърнеш към Твореца.

А материалното няма отношение към поправянето, към духовното, към разбиването. В нито един от нас изначално няма нищо духовно, което да има нужда да бъде поправено, с което да можем да работим, ако не разкриваме нашите разбити отношения. От тях и по-нататък започва духовното – с разкриването на разбиването.

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Можем ли да се подготвим за разкриване на разбитата връзка между нас?

Отговор: Подготовката за разкриване на разбитата връзка между нас се нарича време на подготовка.

Това е първият етап на придвижване в науката кабала – науката за разкриване на висшия свят и висшите сили на всекиго в нашия свят.

Човек идва в науката кабала, но колкото и да е чел и колкото и да са му разказвали – той не възприема нейната тематика.

Изисква се не усилие да запомняш, или способност да разбираш – а въздействие на светлината, в резултат на усилието не в изучаването, а в опитите за обединение – и тогава той започва постепенно да слуша, тоест да чувства вътрешни отзвуци на това, което слуша и чете. И в него се появяват някакви вътрешни усещания.

Почетете книга на котето. Защо то не слуша? Защото в него няма чувства, които биха реагирали на вашата информация. В него няма „място” (желание) за нейното получаване/усещане/осъзнаване.

Така и с човека, идващ в науката кабала – той не може да възприеме нашата информация. И не затова, че не знае думите, а затова, защото в него още няма вътрешен модел на чувства и мисли, за да реагира на информацията от Книгата Зоар.

Затова е необходимо „време за подготовка”, в течение на което ние строим в нашето желание (материал) различни модели на чувства, връзки, реакции на духовните определения.

Изграждането в нас на такива нови сетива за усещане на духовните определения, става само при изучаването на кабала в група, която извиква въздействието на скритата висша светлина.

Именно тя създава в нас модели, нови, досега непознати на нас усещания за светлина, отдаване, обединение и прочее духовни определения.

Изисква се много време за образуването в човека на необходимия набор от чувствени реакции на основните духовни определения. В това се заключава и възпитанието в нашия свят: ако преместим детето в по-горен клас, ще видим, че то не разбира какво изискват от него, нищо не възприема.

Баал аСулам пише, че има време за даряване и време за получаване. Даряването разкрива процес, водещ към получаването. В същото време не може да има даване и получаване заедно. Защото е нужно да се създаде в човека „място”, в което той да усети недостатък в това, че ти дават.

Цялото наше предвижване по духовния път, се свежда до създаването в нас на възможността да усетим висшия свят. Той и сега е около нас, само че ние не го чувстваме. Творецът вече ни го дава, но в нас още няма желание за него. Нямаме потребност от отдаване и любов, а именно това е духовното!

Как да го разкрием? – В даровете на Твореца има светлина, която ни въздейства, пробужда ни по правилото „светлината раздвижва келим” – „разтърсва” желанията, и те започват да разбират все по-добре светлината и да я желаят все повече – това е свойството отдаване. Завършва времето за даряване и започва времето за получаване…

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

По статията на Баал аСулам „Шестстотин хиляди души”: Поправяйки се, всяка душа, привлича всичката светлина на общата душа, и с това предизвиква поправяне на душите на цялото поколение. И така зависят всички души една от друга.

Това става в следствие на пълната взаимовръзка между всички души. Затова нито една душа не може да се повдигне, без да поведе след себе си всички души. Нейният подем зависи от тях.

Това е интегрална система, където всичко е взаимосвързано. Поправяйки се, всяка душа поправя връзката си с другите души и затова приближава и тях към изправяне.

Да изправиш себе си – това означава, да поправиш своята връзка с останалите. От това тяхното собствено състояние си остава предишното, аз само ги подготвям за изправянето, което те по-късно ще извършат.

Защото аз стоя пред тях като предшестващо ги поколение. Осъществявам връзка с тях, без те да знаят и разбират това, което правя.

Аз използвам цялата система души, за да поправя връзките в нея, доколкото това е възможно. Но душите, които все още не са готови за това, не могат да разберат и почувстват моите действия.

Те самите още не са достигнали до такова изправяне, но аз ги използвам в изправянето и това се нарича подготовка на синовете от страна на бащите.

Точно по същия начин, по който ние усъвършенстваме този свят за бъдещото поколение. А децата ни идват и ползват всичко наготово.

Ние поправяме отношенията между нас, изправяме нашия слой до заличаване разликите между душите и от наша страна цялото човечество е поправено.

Но самите те не го чувстват. Когато дойде тяхното време за изправяне, те ще получат всичко готово за това.

Защо на тях всичко им се полага? Аз също някога съм получил помощ от предишните поколения, от миналите души.

Всяко следващо поколение се ражда с още по-голям егоизъм, затова без такава подготовка, то не може да свърши своята работа.

Всички извършват относително еднаква работа: и който трябва да поправи по-голям егоизъм, получава повече помощ.

От урока по статията 600 хиляди души, 26.09.2010

[21988]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: В нашия свят хората се обединяват, за да преуспеят в някое дело. Как да се съединим в душите си?

Отговор: За да преуспея в духовното, аз трябва да се свържа с тези хора, които искат да достигнат същото състояние, същата цел, и заедно да си изясним, че без такава особена връзка между нас, няма да можем да си представим целта. Защото тя изведнъж изчезва между нас!

Тя не е някъде там горе, а трябва да бъде между нас. Но поради това, че не се притискаме плътно един към друг, а се разпръсваме, целта пада в пропастта, която ни разделя. Защото ненавистта която ни разделя е безкрайна и бездънна.

Излиза, че ако съществуваме аз и ти, а между нас има пропаст с безкрайна дълбочина, и на самото й дъно – духовната цел, съединението. Нищо не можем да направим!

Ние искаме да се съединим с теб и не можем, разкривайки тази пропаст, а над нея всеки път се стремим да построим мост! И така строим мост след мост, докато не преминем през цялата безкрайна дълбочина.

Така се получават 125 степени на разкриване на ненавистта. А ненавистта я разкриваме благодарение на това, че всеки път над ненавистта, разкриваме любов.

Ненавистта се определя от дълбочината на желанията на двама ни, и над нея ние се свързваме чрез любов, отразената светлина, създавайки съсъд, кли, и тогава той вече принадлежи на нас двамата! Екрана, това е връзката между нас, а ненавистта – неговото вътрешно желание.

И колкото повече се издига отразена светлина, благодарение на връзката ни, в тази степен можем да получим пряка светлина и да се насладим. Защото с това наслаждение ние наслаждаваме един друг!

Всеки се наслаждава от това, че другият се наслаждава. А повече няма какво да дадем един на друг – ние отдаваме на другия своето собствено наслаждение.

Така е, защото всички сме създадени получаващи и можем само да получаваме. Ние можем да отдаваме само в намерението. А какво друго мога да дам на другия, освен намерението?

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21980]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→