Entries in the '' Category

Какво става, когато паднеш два пъти

 

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?

Отговор: Ако не полагаш усилия, тогава ще бъдеш оставен сам за кратко и след това ще си пробуден отново. Ако и тогава не полагаш усилия, тогава ще си оставен, защото доказваш, че си недостоен. И тогава може да бъдеш оставен с години или дори до следващото ти прераждане.

Първия път на човек му се дава възможността да постигне себереализация. Втория път му се напомня, дава му се нова възможност и наказание. Всъщност, не е наказание, а е поправяне, защото той е „ужилен” от негативни усещания, за да бъде насочен, въпреки че изглежда като нещо друго. Човек е изгубил времето си без да бъде продуктивен и сега изведнъж му се случва нещо лошо . Може да бъде свързано с работата, с парите или с нещо друго.

Това е като напомняне, все едно се казва: „Искаше да се почувстваш комфортно в този свят, вместо да продължиш своето духовно пътуване, така че виж сам колко недружелюбен може да бъде този свят.”

И ако това не помогне и ти продължиш да търсиш други пътища, които не следват духовната посока, тогава ще бъдеш оставен. Написано е: „Този, който е прегрешил отново, отсега нататък му е позволено”, сега можеш да правиш каквото си искаш. Твоят ред за поправяне ще дойде само след като другите души са се поправили. Но да достигнеш до толкова голямо разделение е крайно нежелателно.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21812]

Как да проникнем в книгата „Зоар”

каббалист Михаэль Лайтман„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.

В светите книги, ние четем за духовните състояния, през които трябва да преминем в бъдеще. Все още не усещаме текста, написан в такава форма от кабалистите.

Но не е възможно духовното да бъде описано по друг начин, а само ако бъдат взети думите от материалния свят. Защото в духовното няма думи. Как да се разкаже за него? Как да бъдат обяснени явленията, които не съществуват в нашия свят?.

Необходимо е от нашия свят да се вземе нещо, което е подобно и с тези думи да се опише духовното. Но при всички случаи, човекът, който не се намира в духовното, не знае за какво става дума „там” и просто чете.

Но ако четем за духовното, дори да не го усещаме, желаем да се присъединим към онези, които са го разкрили и са писали за това в своите книги – към раби Шимон и неговите ученици, към авторите на „Зоар”, към Баал аСулам, който е добавил към „Зоар” своите коментари, ако желаем да се съединим с тях, за да може тяхното постижение и сила да ни въздействат, ние се развиваме така естествено, както малкото дете, което иска да бъде редом с възрастния, за да се учи от него, да извлече за себе си всичко, което е възможно и по този начин да расте.

Затова, по времето когато четем „Зоар”, ние трябва да бъдем колкото се може по-близо до нейните автори. А в духовното, близък се нарича онзи, който се намира в същото свойство, за разлика от измерването на по-близо или по-далеч според разстоянието. В духовното аз се смятам за намиращ се близо до някого, ако се намирам в неговото свойство, ако съм подобен на него.

Свойството на авторите на „Зоар” е отдаването, а нашето е получаването. Как да направим така, че да се намираме по-близо до тях? Ако си представя, че се намирам заедно с другарите, отменям себе си пред тях, постигам състояние, когато всички ние сме заедно, в едно желание да се съединим, стараем се да се присъединим към авторите на книгата „Зоар” – ние вече се приближаваме към състоянието на единение, което въздейства върху нас.

Самото състояние (в което ние сме повече свързани един с друг, тоест в по-голяма степен се съединяваме с отдаването, с притежателите на свойството отдаване – с авторите на книгата „Зоар”, с текста, който са написали) въздейства върху нас.

И макар да не разбираме за какво ни разказват те, като деца желаем да получим от възрастните, защото те са възрастни. Тогава цялата тяхна сила и постиженията, които са вложили в тези книги, подготвяйки ги за нас, ни въздействат и ние, подобно на детето започваме да се променяме. Такава е нашата работа – в същите естествени условия, през същите етапи на развитие, както е и в нашия свят. Така напредваме.

Затова, четейки книгата „Зоар” не бива да забравяме какъв е начинът, по който можем да се съединим с нейните автори. Тогава ще ни се разкрие вътрешният смисъл, ще влезем и ще станем участници в нея.

От урок по книгата „Зоар”, 24.09.2010

[21910]

Избор без подсказване

Ние не можем да си представим какво е това свобода на волята. В една или друга степен се чувстваме свободни, но в действителност сме напълно управлявани, включително в мислите за свобода. И затова не разбираме какво е това духовен свят.

Там ние усещаме себе си пред Твореца, усещаме Го като сила, която реализира, решава и определя всичко. И в същото време имаме някаква точка на подготовка, в която ние можем да се изключим от Него.

Тогава ни се разкрива възможност за избор, след което повтаряме съкращението и започваме да изграждаме формата на своята свобода.

А засега сме като плод в майчина утроба. Дали той е самостоятелен в нещо? Не – него го развиват. Реалността му е отзвук от бъдещето, неговата свобода е занапред.

В нашия свят човекът представлява набор от зададени свойства, където няма условия за свобода на избора, а ако има, е само нейната илюзия в белтъчна материя.

Изначалното условие за свободата е да бъдем подобни на Твореца, ”без подсказване”, от нулата. Ако нещо предварително се е пробудило в теб, това вече не е свобода.

Ето защо в нас се събужда особената точка на Твореца, която развиваме и противопоставяме на своята егоистична природа.

”Точката на желанието” и срещу него ”точката на света” – двете са се появили в резултат от разбиването и като поправяме връзката между тях, ние достигаме до свободното независимо подобие с Твореца. Без тази ”подготовка”, ние не бихме се появили и не бихме могли да станем творение, равно на Твореца.

Горе: ГЕ – святост, долу: АХАП – мръсотия, а в средата: средната третина Тиферет. Това особено състояние се нарича ”клипат нога”. По-високо е свойството на Твореца, по-ниско е свойството на творението, а по средата е моята ”неутрална територия”.

Тук в мен наравно се сражават светостта и мръсотията, а аз определям изхода от тяхната борба. Именно тук успявам правилно да управлявам тези две сили, които Творецът е създал специално, за да изграждам между тях своята свобода и независимост.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 24.09.2010

[21913]

Слънцето никога не спира да свети

Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.

Това е подобни на един източник на енергия. Аз мога да се приближа до него или се отдръпна от него, да подходя от едната или от другата страна. Това е като със слънцето – ние можем да се изгорим от него или да го използваме в наша полза. И както слънцето, светлината е напълно постоянна. Вие може да ѝ се молите или да ѝ крещите, но тя не ще се измени.

Всички изменения се случват единствено вътре във вас, без значение дали крещите или благодарите. В зависимост от вашите изменения, вие получавате различни резултати от нейното влияние. Светлината не се изменя. Вие разкривате постоянно, неподвижно поле. До степента на вашите вътрешни изменения, вие разбирате как да усещате различните ѝ състояния. И все пак, вие сте тези, които усещат различията, докато светлината не се изменя.

Светлината е като слънцето, което никога на спира да свети. Вие може да използвате енергията му както желаете: да затопляте, да охлаждате и прочее. Самата енергия няма форма и вие сте тези, които ѝ дават форма.

Така е и с Твореца: „Добрият и Творящ добро на лоши и добри”, на всеки, който желае. Той прави ли добро също и на лошите? Да, Той прави. Но, тъй като свойствата са обратни (противоположни) на тези на Твореца, тогава до степента на тяхната противоположност с Него, те получават удари вместо добро. Това им помага да осъзнаят злото на егоизма и постепенно ги изменя. 

Но има по-добър вариант: да получим инструкции за правилното използване на светлината. Съобразно това, кабала ни позволява да изменим себе си под влияние на светлината, бързи и лесно.

От урока по статията „600 части на душата“, 20.09.2010

[21662] 

Отговори на въпросите „без отговор”

Съобщение: Публикуван е Топ-10 на въпросите „без отговор”, вълнуващи човечеството през последните десет години (според британската версия на търсачката Ask Jeeves).

1. В какво е смисълът на живота? – В разкриването на източника на живота – Твореца, придобивайки с това вечно съществуване и пълен смисъл.

2. Има ли Бог? – Не, има природа, закон за подобие с Твореца – свойството отдаване и любов.

3. Блондинките ли са по-забавни? – Защото са по-глупави ли?

4. Коя е най-добрата диета? – Да се храниш както животните – с това, което е полезно.

5. Има ли извънземен живот? – Има, на висше ниво, в желанието да отдаваш, в противоположност на земния живот в желанието за получаване.

6. Кой е най-известният човек на света? – За всеки това са неговите родители.

7. Какво е любовта? – Напълване желанията на другия.

8. В какво е тайната на щастието? – Не да получаваш, а да отдаваш – тогава ти си неограничен и щастлив.

9. Мъртъв ли е Тони Сопрано? – Не знам кой е той, и за мен това  абсолютно не  важно.

10. Колко ще живея? – Главното е – до края на живота си да достигнеш безсмъртието.

[21841]

Питахте? Отговарям… – 36

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Стимулатор за духовен напредък

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?

Отговор: Така специално е направено, за да преминаваме асинхронно и да си помагаме един на друг.

Но ако след някакво голямо събитие (като конгрес) ние заедно падаме, то ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, ние не бихме паднали. Бихме се поддържали и уравновесявали един друг, като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи, ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, относно която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостатъка при съединението, който е причина за всичките проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, преди всичко разкриващ „грешници”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще e задължен да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Тя работи като взаимоспомагателната каса.

От урока по статията на Рабаша, 15.08.2010

[19201]

С какво светостта се отличава от нечистотата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]