Човекът, пренебрегващ другарите, не получава от тях желание и важност на целта. Няма кли за хора, които искат да се развиват самостоятелно.

Ние сякаш седим около обща маса. Тази маса е Малхут на света Ацилут (Шхина).

Каквото човекът сложи на общата маса, онова, което вложи в общата връзка – точно това духовно и придобива. Затова той трябва да извърши много действия, докато те не се натрупат и разкрият пред него.

Ако не участвам в живота на групата, тогава моята сила е противоположна на нейната. В резултат, моята собствена сила (Р1) и общата сила (Р2), която е многократно по-мощна ме отблъскват от масата.

Просто ме отхвърлят навън – заради това, че пренебрегвам единствената възможност, която имам на разположение. Това не е желателно.

Как да се справя с отделянето, при което се „отдръпвам” от групата и групата ме „отблъсква”?

Чрез отблъскването ми се показва какви усилия се изискват от мен – тук и сега, за да се задържа.

Тук се разкрива злото, и ако след въпросителния знак действително ме отблъскват настрани, значи това е истинско отблъскване.

А ако, задавайки въпроса положа усилия и се опитвам да се върна при масата, то отблъскването се превръща в покана за единство.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21807]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие обяснихте, че на всяка една от 125-те степени, предварително са ни подготвени и желанията (лявата линия) и светлината (дясната линия), а човек се изкачва на тяхната степен чрез правилното им съединяване заедно. Какво практически означава това?

Отговор: В природата има две сили – отдаване и получаване, „+” и „-” – дясна и лява линии. И двете произлизат от Твореца, а аз трябва да ги събера в средна линия.

Лявата линия е силата на получаване, дясната –  силата на отдаване. Трябва да ги съединя, поставяйки между тях „съпротивление” (R) или „мотор” (M). Аз ги съединявам и тогава те работят с моето усилие (R или М).

Резултатът от моите действия, работещото съпротивление или мотор, се нарича „душа” или „човек”.

Да допуснем, аз съм построил в себе си човека на първа степен. Сега пред мен е следващата степен. В какво е разликата между „човек” на първа и на втора степен?

Длъжен съм да повиша „вярата над знанието” (отдаването над получаването), да създам екран, който ги съединява заедно, да доведа кли към подобие на светлината, да привлека обкръжаващата светлина, за да ми помогне да построя екран (съединение между дясната и лявата линиии).

Желанието с екран трябва да бъде подобно на светлината. Степента на получаване в лявата линия трябва да бъде  равна на степента на отдаване в дясната линия. Ако достигна до това, аз придобивам следващата степен.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Защо когато душата (Нуква) завършва някакъв етап от поправянето, върху нея все пак остават ограничения?

Анализът на желанията, осъзнаването на злото става над 100% от желанията (келим), а поправянето, тоест използването на желанията заради отдаване – доколкото е възможно, тоест само на част от тях. А останалите желания тя съкращава, ограничава се.

Известно е, че част от желанията се отнасят към ”каменното сърце” (лев а-евен) и че не е възможно да се използват за получаване заради отдаване до самия край на поправянето (Гмар Тикун).

Но защо трябва да се чака, защо не може да се изправи това ”каменно сърце” още сега, заедно с другите желания?

Това, че през цялото време поправяме само част от желанията (оставяйки лев а-евен), ни подтиква да намерим допълнително желание и затова  ограничението  действа в наша полза.

Налага се човек ясно да раздели своите желания, вземайки решение за всяко желание и за всеки детайл: къде е ГЕ, къде е АХАП, кое е ”получаващо”, кое ”получава заради отдаване” или ”отдава заради отдаването”.

Той вижда такива различия във всички желания именно поради това, че в тях частично присъства ”каменното сърце” и това помага на човек да определи границите на желанието.

Именно на граничните изяснявания на възможностите, в нас възниква усещането за контраста на свойствата по закона ”преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Ограниченията, когато ние чувстваме, че можем да стигнем само до тази граница, но не по-нататък, ни дават способността да възприемаме различните свойства и техните комбинации (смесвания).

На граничната черта между желанията ние разкриваме нови свойства, разкриваме Твореца над творението.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 21.09.2010

[21674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означават „Четирите символа на празника Суккот” (арба миним)?

Отговор: Четирите символа на празника Суккот – това са лулав (1 палмова клонка, йесод), адасим (3 клонки от мирта, ХАГАТ), аравот (2 клонки от речна върба, НЕХИ), етрог (цитрусов плод от типа на лимон, Малхут).

Цялото поправяне на душите, обединяващи се в Малхут на света Ацилут (Шхина), става чрез спускането в него на светлината на поправянето от Зеир Анпин (ЗА), висшия спрямо Малхут парцуф (система).

ЗА, който за поправянето на душите в Малхут, се групира в три линии, съединявайки своите сфирот Хесед – Гвура – Тиферет и от тях изпраща светлината на поправянето в Малхут, към душите.

За да предизвикаме такова действие от ЗА към Малхут, ние, т.е. душите, готови за поправяне, т.е. готовите да се обединят в Малхут, предявяваме в него своето общо желание за поправяне.

Малхут предава това желание на ЗА. И то предизвиква в ЗА желание да се съедини с Малхут в духовно съвкупление и да излее в него своята светлина на поправянето.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21703]

Filed under: Без категория - No Comments→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Определено е от мъдреците в кабала, че четирите свята, наричани Ацилут, Брия, Ецира и Асия, започвайки от най-висшия сред тях, наричан Ацилут, и завършвайки с този материален, усещащ се свят, наричан Асия, имат еднакъв строеж, напълно съвпадащ във всички детайли.

Това означава – реалността и всичките й проявления, съществуващи в първия ( най-висшия) от световете, съществува и във втория, разположен под него, по-нискостоящ свят без каквито и да е изменения. И така във всичките следващи светове, до този, усещан от нас свят.

И няма никакво различие между тях в количеството детайли, а разликата е в качеството на материала (качеството на желанията) на проявената реалност, което определя степента на всеки от тези светове.

Баал аСулам „Същност на науката Кабала”

[21656]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Защо като че ли и най-дребните желания могат да отклонят човека от пътя?

Отговор: Отначало се създава впечатление, че ме отвличат от целта само сериозни въпроси, които не трябва да се пренебрегват. Но после аз все по-ясно виждам, че дори дребните спънки ме отвеждат встрани.

И все пак тези дребни пречки имат много голяма точна настройка. Работата дори не е в това, че съм се отпуснал и не мога да се справя с тях.

Себе си аз чувствам ”дрипа”, откривайки все повече собствената си немощ. Все пак това е моят субективен поглед върху нещата. А всъщност, аз работя с много по-силни желания.

Преди би могъл да ме отклони от духовния път някакъв сериозен проблем в живота, а сега е достатъчно малко затруднение и аз откривам, че нямам вече осъзнаване за важността на целта, че нямам желание да прибягна до такива средства като групата и учението.

Най-малката пречка може да ме отдалечи от посоката на целта. Аз чувствам, че съм станал много по-слаб.

В действителност откриваш, че ти е необходимо сега да положиш много повече усилия, отколкото преди, за да останеш на пътя на духовното. Ти отиваш напред и затова от теб изискват все по-голяма точност в насочването към целта.

Групата също преминава подобни състояния. Всяка пречка е точно проверена съгласно духовните стъпала, специално за твоето състояние и ти винаги имаш възможност да се издигнеш над нея, можеш в следващия миг да излезеш на ново стъпало.

Жалко, че хората изпускат тези възможности. Тук много помага разпространението – то тласка човека напред. Ако не участваш в разпространението, в живота на групата задържането може да се проточи с месеци.

Тъй като цялата печалба от реализацията на кабала е именно, вместо с няколко кръгооборота, да се завърши цялото поправяне в този живот.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2020

[21758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е средна линия? Способност да се действа правилно между две линии ли е?

Отговор: Средна линия – това е такова съчетание на желание и светлина, при което човек усеща сливането на желание и намерение с източника на светлина, с Твореца.

Човек, използвайки желанието да получава с намерение да наслади Твореца, разкрива източника на наслаждение – Твореца.

Получава се, че желание и наслаждение са били само средства, за да се намери връзката между човек и Творец.

Тези три съставящи – желание, наслаждение, намерение се съединяват заедно в единството – аз и Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21747]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„В зависимост от това, доколко човек е излязъл от самолюбието си, той може да се удостои със съвършена вяра”.

Рабаш, „Кой свидетелства за човека”, статия 37, 1984/85

Въпрос: Какво е това съвършена вяра?

Отговор: Става дума за много висока степен – за процеса на построяване на средната линия.

След периода на подготовка ние идваме в състояние на частична вяра (хафец хесед). На този етап за мене е важно да се издигна над постоянно растящото в мен егоистично желание.

Всеки следващ път, издигайки се над него, аз превръщам зломислията и грешките от предишната степен, съответно, в грешки и заслуги. С това аз ставам несъвършен праведник.

А след това, аз се издигам на степента на любовта и превръщам всичко в заслуги. Това е и съвършената вяра, която също се разделя на степени.

„Вяра” – това е светлината хасадим, разпространяващ се в кли, а „съвършена вяра” – това е хасадим с осветяване от хохма. Съвършенството се постига именно благодарение на светлината хохма, когато тя може да се напълни със светлината хасадим.

На този етап, аз работя в две линии и реализирам средната линия, получавайки я заради отдаване. Когато напълня желанията си за отдаване и получаване – тогава в мен възниква съвършената вяра – хохма в хасадим.

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

След няколко години обучение в кабалистична група, аз идвам в състояние, в което осъзнавам, че за нататъшното ми напредване е необходима „странична” сила.

Нужни са ми няколко години, за да усетя, че аз сам не съм способен да разкрия духовния свят,  да разкрия Твореца.

Отначало човек иска да напредне за сметка на знания в науката кабала, стреми се към повече познания. След това той иска да напредне за сметка на разни системи на разпространение, мисли да достигне желаният натиск и власт.

Най-общо той свързва своя духовен напредък с всичко каквото може, освен с придобиване на желание за отдаване.

Но доколкото се намира все още в процеса на духовно развитие, в занятия, в група, светлината му въздейства и в него се пробужда въпрос: „Какво ще стане с мен?” Ще придобия ли свойството да отдавам или не?”

Отдаването започва да придобива важност в неговите очи. Постепенно започва да усеща, че да се отдава е нещо много ценно, че не можеш да го достигнеш с никакви средства на този свят. А този, който е достигнал това свойство, като че е намерил ценност, по – висша от която няма.

И това е в резултат на въздействието на светлината. Само след такова усещане, човек е съгласен на всякакви условия с групата, само за да станат те гаранти в придобиване на свойството  отдаване. Само тогава човек е готов да сключи съюз  с тях.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[21450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В действителност всички светове се намират вътре в „ближния”.Този ближен (или група) е Малхут на Безкрайността. Аз се намирам извън нея.

Отначало, в течение на много поколения, в мен се развива земно желание за наслаждение. После, в наше време (в нашия кръгооборот на душите), в мен започва да се развива „точка”, духовно желание, а в опитите да се сближа с група, аз усещам своята природа като егоизъм и зло и достигам осъзнаване на злото, като постигам своето зло начало.

От осъзнаване на злото, според усещането на егото като зло при изучаване на кабала в група, аз изисквам поправяне чрез светлината, възвръщаща към източника, към подобие на Твореца. Всичко това се случва, когато се намирам все още извън връзката с ближния.

Когато стигам до решението, че съм задължен да достигна връзка с ближния, аз като че ли се докосвам външно с групата.

Тогава с помощта на светлината, възвръщаща към източника – обкръжаващата светлина, която ми свети отвътре, от центъра Малхут на Безкрайността, аз започвам съединение с групата.

Всички етапи на моето съединение с групата, според връзката между нас, това са и  125 степени или пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон.

Когато достигна наистина тясна, неразривна връзка, намирайки се в центъра на този „ближен”, се сливам съвършено с него и това състояние се нарича за мен „Свят на Безкрайност”.

ОМ – ор макиф, обкръжаваща светлина, А – Асия, Е – Ецира, Б – Брия, А – Ацилут, АК – Адам Кадмон, СБ –  Свят на Безкрайност.

От урока по Книгата Зоар, 17.09.2010

[21376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→