Порта на молитвата
За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.
Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.
Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.
Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.
И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.
Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.
Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.
От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.
[#21236]
Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.
Въпрос: Какво означава постоянна вяра?
Творецът не желае ние да се откажем от този свят. Той не изисква от нас по-малко да ядем, пием или спим. Напротив, човек трябва да се грижи за здравето, семейството, да води нормален начин на живот.
Необходимо ни е да стигнем до състояние, когато усещаме себе си между Египет и свободата, и ще разберем, че ако се обединим, то заедно ще се издигнем над своята днешна природа и ще можем да избягаме от всяко предишно състояние.
Получавайки духовно пробуждане свише, ние не трябва да чакаме, докато се разбудят и другите.
Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?
Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.
Силата на вярата е излъчване, идващо свише и се нарича свидетелство на Твореца, както е казано: „И ще засвидетелства за него Твореца, за да не се върне повече към егоизма”.
Абониране чрез RSS