Entries in the '' Категория

Порта на молитвата

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Кабалистите – за езика на кабала, ч.7

Скъпи приятели! Моля задавайте въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Закон за корените и клоните

Низшия свят (усещан в желанието за получаване) е (обратен) отпечатък на висшия (усещан в желанието за отдаване), по отношение на него свят.

Баал Сулам. „Същност на науката Кабала“.

Цялата действителност, наблюдавана (от нас, по отношение на нашите сетивни органи) в природата (нашия егоизъм) в този свят (в изходните ни свойства), е следствие на това, че всичко произтича и се определя от законите и правилата, действащи във висшите духовни светове (и низходящи до нивото на обличане в противоположното им свойство да получават, вместо да отдават).

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

Указанията на кабала –  има само закони и правила (на природата), установени във висшите светове, които са корени (основа) на законите на природата в този, в нашия свят (който е отпечатък, обратен на висшия свят). И затова законите на кабала (законите на висшия свят) съответстват винаги на законите на природата в този свят, като две капки вода.

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

[#21443]

Разпространението: обвивка и пълнеж

каббалист Михаэль ЛайтманИма вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21489]

Постоянната вяра

каббалист Михаэль Лайтман 0-аВъпрос: Какво означава постоянна вяра?

Отговор: Вяра – това е силата, която съм получил от Твореца, която свети в мен, удържайки ме над моите желания, над природата ми – така, както магнита държи къс желязо във въздуха, в противовес на силата на притегляне.

Има две сили: силата на притеглянето (желанието за наслаждение) и силата на отдаването (сила на вярата, магнит), който притегля къс желязо нагоре. Тези две сили са противоположни една на друга.

Ако силата на вярата, която Творецът излъчва в мен, ме удържа на върха, над желанията ми да се наслаждавам, то аз съм праведник. Ако Творецът ме остави – незабавно падам в егоизъм, и аз съм – грешник.

Какво означава постоянна вяра? – Достигнал съм състояние, в което връзката ми с групата ми обезпечава постоянен стремеж към отдаване, аз сякаш сключвам съюз с групата за взаимна поддръжка, а Творецът става свидетел с това, че обещава винаги да ни свети, удържайки ни в отдаване над получаване (вяра над знанието).

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21409]

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 20.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 09, 1987 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 349

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1736, п. 96

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 4: Баал Сулам – „600 000 души“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Къде са разумът и сърцето ти?

Творецът не желае ние да се откажем от този свят. Той не изисква от нас по-малко да ядем, пием или спим. Напротив, човек трябва да се грижи за здравето, семейството, да води нормален начин на живот.

Творецът желае само твоите разум и сърце да са свързани с Неговата цел.

Главното са – умът и сърцето. В материалното ние трябва да достигнем до най-доброто и жизнеспособно състояние, до равновесие с природата.

Равновесно състояние с материалната ни природа означава, да използваме от нея само дотолкова, доколкото ни е необходимо, за да водим нормален живот. Но кой определя, колко ни е необходимо?

Ако твоята глава е „в облаците”, ти употребяваш за своето животинско тяло точно толкова, колкото му е необходимо – и не повече. Тогава то ще бъде най-здравото. Ти ще вземаш за него само толкова, колкото е нужно, поради това, че твоята глава не е в „корема”.

Затова ние не бихме успели да достигнем равновесие даже с материалната природа, докато не се свържем с висшата.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21481]

Кабалистите – за езика на кабала, ч.4

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

И подобно на това е Тора. В нея има форма (тяло), и това са заповеди в Тора, наричани форми на Тора. И тази форма е облечена в дрехи, т.е. в разкази за този свят.

Глупците в света не виждат нищо, освен тези дрехи, т.е. повествованията на Тора. И не знаят повече, и не се вглеждат в това, което се намира под тези дрехи (вътрешното съдържание на Тора – кабала)

Книга Зоар с коментари „Сулам”. Глава Беаалотха, 62.

И затова (външното, общо разбираемото) повествованието в Тора  са тези (само външно) дрехи. А този, който мисли, че тази външност представлява непосредствено  Тора и няма в нея нищо друго, то губи своята душа (оставя я неизправна, егоистична, не я поправя), и (затова) не ще има част в бъдещия свят (в следващото след нашето непоправено състояние, сьстояние на отдаване и любов).

Затова е казал Давид: „Отвори (Творецо) моите очи, за да видя чудесното в Твоята Тора”, т.е. за да видя какво се крие под външността на Тора.

Книга Зоар с коментарите „Сулам”. Глава Беаалотха,60.

[#21243]

Когато решението е взето

Необходимо ни е да стигнем до състояние, когато усещаме себе си между Египет и свободата, и ще разберем, че ако се обединим, то заедно ще се издигнем над своята днешна природа и ще можем да избягаме от всяко предишно състояние.

А докато няма осъзнаване на злото и човекът все още желае да остане в Египет, с него е безполезно да се разговаря. Необходимо е да почувства изгнанието в цялата му горчивина, с всичките му проблеми и страдания, за да приеме накрая решението да напусне.

Нашата точка в сърцето, ”Моше”, ни изтегля (мошех) от сегашното състояние – напред. Тогава ставаме готови да приемем поръчителството –  не по-рано.

И в това състояние в човека се съвмещават заедно много желания. Разбира се, в него все още остават всичките негови ”египтяни” и Фараонът, но вече се разкрива Моше, Творецът, народът на Израел – всички свойства на човека, старите, егоистичните и новите, алтруистичните.

Човекът се намира в съмнения дали излиза от егоизма, от Египет. Дори след като е излязъл, в него още дълго време има съмнения, правилно ли е направил или е по-добре  да се върне – докато не поправи целия свой егоизъм.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.09.2010

[#21474]

Събудил ли си се? Разбуди другите

Получавайки духовно пробуждане свише, ние не трябва да чакаме, докато се разбудят и другите.

Първата ”редица” разбудени и стремящи се към Твореца се нарича ”Исраел” и на тях е възложено задължението да водят целия свят към това състояние, без да чакат светът да се пробуди сам, подобно на тях.

Това изглежда странно: ако съм се пробудил в далечна страна, ако аз сам не съм знаел какво търся, и сам все още не разбирам, какво съм намерил, то защо другите трябва да получат това ”на чинийка”: чрез вестник, телеканал, интернет?

И, при това, тук е заложен причинно-следствен ред: едни ги пробуждат свише, а след това те са задължени да предадат своето пробуждане на другите.

Хората, наричащи се ”Исраел”, тоест устремените ”направо към Твореца”, към отдаване, са задължени да разпространяват по целия свят науката кабала – това е апелът на Машиах. ”Машиах” – това е светлината на отдаването и на любовта, разкриваща се в света. Благодарение на нея, хората се пробуждат. А ние трябва да сме посланици на Машиах.

Исраел, вече разкривайки целта на творението и средството за достигането й, е отговорен за това да устремява към Твореца себе си и всички останали. Това е част от нашето поръчителство.

Ние сме задължени да работим заради всеки, който не може да се пробуди сам. Ние поправяме себе си, за да поправим света, за да доставим удоволствие на Твореца. Без тази единна последователност няма напредък.

От урока по статията ”Поръчителство”,19.09.2010

[#21495]

Любов по висши преценки

Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?

Отговор: Нищо не ме заставя! Например, влюбил съм се в момиче. Но след месец вече не я желая. Какво да правя? Казват ми: „ Трябва да изживееш целия си живот с нея”. Как така?! Това е лъжа, а не повеля на сърцето.

Ако сега я ненавиждам, как мога да живея с нея цял живот?!..Как ще сключим брачен съюз? Ясно е, че по любов няма да изживееш целия си живот, любовта – това е абсолютна лъжа!

Брачният съюз има висш корен – съюза на творението с Твореца, който е основан не на телесната любов, а на постигане на висшата цел. А любов се нарича взаимната помощ в постигането на тази цел.

Разбирайки този принцип, аз трябва да се издигна над желанието да се насладя и да изживея живота си в отдаване. Аз се подписвам не за това, че ще я обичам цял живот – не е възможно и изобщо не зависи от мен, за това даже и не става въпрос. Аз се подписвам за това, че винаги ще се отнасям към Твореца като към Великия, когото желая да разкрия посредством сключения съюз. Затова е казано: Мъжът и жената и Творецът между тях. Иначе брак няма да има!

За мен е важен Стопанина, а не масата с угощения, стояща между нас. Угощението ни служи само като първа стъпка помежду ни, само докато все още не съм построил по-висока връзка със Стопанина , – за да достигна впоследствие тази висока връзка.

Тоест, ние сключваме съюз със Стопанина не на нивото на любовта един с друг, заради наслажденията на масата, както младеж и девойка се омъжват поради животинската любов помежду си. Напротив, ние се ценим един друг, доколкото чрез връзката между нас достигаме висшия корен – високата духовна цел.

Сега възниква въпросът: как можем да удържим тази висока цел? Затова съществува групата – място на твоето поръчителство, способна да ти даде сила на вярата, която винаги ще ти служи като гориво. Сам ти не би се справил. И Творецът не би те удържал, ако ти не приложиш усилия.

От уроците по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21431]

Даряващият живот

Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.

Представете си, че вече сте постигнали усещането за „извън себе си”. Ако искаме да съществува това поле на връзка между нас, тогава – вътре в паденията, разочарованията и усилията да останем заедно – ще разкрием че единствената сила, която може да ни задържи заедно е Твореца.

Защо ни е нужен Творецът? Защо не можем сами да се свържем заедно? За да може една връзка да съществува между нас, ние трябва да разкрием вътрешната сила, която се крие вътре в нас. Тази сила въобще не ни принадлежи – полето на връзка между нас може да съществува само, ако тази сила (Творецът) се разкрие.

Ние трябва да разкрием Твореца, защото иначе нашето обединение ще бъде безжизнено. То ще бъде подобно на мъртви клетки, които са взети от различни тела и са съединени заедно – но откъде взимаме силата за живот? Как може отвън да вдъхнем живот в едно тяло? Ние не знаем как да направим това. Това е силата на Твореца, който е вътре в материята и ни оживява.

Може да вземем атоми или молекули и да ги свържем по удобен за нас начин. Но откъде ще вземем силата за живот, за да оживим своето създание? Ние не сме способни да направим това и никога няма да можем да го направим. Ние можем да свържем нещата, които вече са живи, т.е. да използваме нещо, което вече е готово.

С нас се случва същото: ние можем да се обединим и да създадем връзка, но кой ще я оживи? Затова ние ще потърсим Твореца! Ние вече започваме да чувстваме, че тази връзка не може да съществува без Него.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21433]

Свидетелство на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманСилата на вярата е излъчване, идващо свише и се нарича свидетелство на Твореца, както е казано: „И ще засвидетелства за него Твореца, за да не се върне повече към егоизма”.

С какво свидетелства Творецът? С излъчване, което идва към нас по средната линия. Творецът ни свети със Своите свойства, с проста светлина, но идваща към нас чрез системата от светове, където простата светлина формира излъчване в трите линии и ни свети именно в средната линия.

Това дава възможност за осъзнаване на злото (съпоставяне на доброто в дясната линия със злото в лявата линия), анализ на истина/лъжа над горчиво/сладко, подем в отдаване над получаване (вяра над знанието) и формиране на себе си в средната линия на Твореца, Неговите свидетелства.

Аз виждам примера на Твореца, получавам от Него сили и изграждам себе си подобно на Него. И всичко това до този момент, докато Творецът ми свети, но никога в мен самия не ще има сила на вярата. Това се нарича свидетелство на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21408]